Category Archives: Читалня

ЕВА.891

Ева.891

ЕВА.891 разказ 3 от „Мракобесини“ Новини в 19:00 ч., централно време: …населението на Земята падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона… Съобщение от Централния медицински център в Минесота: След перфектно изпълнена процедура успяхме да създадем човешки ембрион. Екипът учени […]

ЗАМЕСТВАНЕ

заместване-Валентин Попов-Вотан

ЗАМЕСТВАНЕ разказ 2 от „Мракобесини“ Мия потрепери. Беше излязла в градината и седеше на стъпалата на верандата. Срещу нея бе старият клен, на който баща ѝ беше закачил, по нейна молба, хранилка за птички. Един кос потропваше с клюн, докато кълвеше и току надигаше глава, за да се огледа. Към него се присъедини синигер, а […]

БЕЗКРАЙНАТА САМОТА НА ВСЕЛЕНАТА

Безкрайната самота на вселената

Безкрайната самота на вселената

„Гордост“ – Валентин Попов-Вотан

"Гордост" - Валентин Попов-Вотан

Разказът „Гордост“ на Валентин Попов-Вотан е носител на 2-о място в категория „Проза“ на международния конкурс „Българска душа на Святата земя“, Израел, 2024 г. „Не мога да измисля нищо, което си струва да бъде написано. Защо помним очите? Защо казват, че те са прозорец към душата? Защо не бъбреците да са прозорец към душата? И […]

Маршмелоу на ръба

Маршмелоу на ръба

Разказът е 18+: Съдържа нецензурни фрази и суицидност! Get up, come on, get down with the sickness “Down with the sickness”, Disturbed На този мост бе целунал момиче за първи път. Отдавна. Преди месеци. А съучениците му се целуваха с коридорите, целуваха се със стените и огледалата, татуираха телата си, а после ги одираха, оцветяваха […]

„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

"Куфар на цветя" - Валентин Попов-Вотан

Скоро ме попитаха на лично съобщение в една от социалните мрежи дали имам подходящ разказ за Св. Валентин. Факт е, че тази импресия е най-близо до това, което хората (не) си представят. „Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан Вървеше унесен след края на работния ден. Всичко около него мълчеше в самодоволството от безсмисленото си съществуване. […]