когато стане време за чай донеси ми лимони сипи ми текила а солта ще оближа от шията ти когато стане време за чай ще целуна очите ти и ще погледам обеците ти как проблясват в дъждовната вечер когато дойде време за чай ще погаля тила ти ще спусна ръка по гърба ти до онези извивки […]
дима от цигаратарисува причудливи формипарижайфелова кулакатакомбишанз-елизеулични музиканиулични кафенеталунна светлиназавива сенасамотна цигулкаразбити мечтипо оживени тротоаримостовекрехки миговена докосваниядима на цигаратарисувапариж без нея и негопариж без тяхпариж без насне струва пукнат грошвсичко енищо
не се обръщайостави трамваяда те отведеи чуй скърцането муна завоя –животът ти ще продължино ти не се обръщайвалкириите са призованикръжат над менпод формата на гарваниа купичката житокоето никога не сваризабравиине се обръщайвсичко продължававинаги ще има трамвайкойто ще те отведеа мен не ме мислипръстта завива меи упокойва мечтите мине се обръщайи не се кръстибог за мен […]
грехът няма имегрехът няма границагрехът е червензвучи като симфонияс електрически китарии на вкус е сладъкс дъх на устнигорски плодовена сок от дълбинина природагрехът е въздиганедо първичното съвършенствоотприщва слънцаи гали сетиватагрехът на сърцетои грехът на тялотонямат имегрях –това си ти!
Поетична колаборация между Валентин Попов и Ив-Ана Драгомирова е представена за първи път на страниците на „Отвъд кориците“. ***Вотан:изгориха кладатапламък от лунен лъчи после пепелрисувам с пръстлинията на живота сиза да я посипя с теби дълго ще те носядамга от жараваот вътрешната частна мислите миза да те превърна в гарванкойто да ме пренесеОтвъдпри вечносттанима уютно […]
**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]
