Големият син задник се прибра. Беше се изпотил. Едно, че беше тъй огромен и добре окосмен, че се задъхваше при всяко движение, второ, че днес беше изключително натоварен ден. С весел и щастлив смях към Големия син задник дотича Малкото дупе и се хвърли в прегръдките му: – Здравей, татенце. Как беше днес на работа? […]
„Родилно отделение“ – Валентин Попов-Вотан 18+. Тази история съдържа елементи на ужаси и насилие! Дежурството започна, както всяка вечер. Лора се преоблече, върза косата си на стегнат кок, сложи шапката с червен кръст и открехна прозореца. Запали цигара и с удоволствие всмука дима. Виждаше целия свят на квадратчета, заради решетките. Сивите сгради, схлупеното отровно лилаво […]
Валентин Попов подготвя поредна изненада, която този път е насочена към малките читатели. А именно коледна история: „Коледна история за Непослушково“. Приятно четене: В една далечна страна, която нито била твърде далеч, нито твърде близо до нашата си земя, имало един град. Това бил градът на непослушковците. Затова се казвал и Непослушково. В нашите градове […]
Джулия си наля вино в чашата с високо столче, седна на дивана и вдигна крака на табуретката. Затвори очи за секунда. Отпи от червената течност и щракна телевизора. Бе уморена. Последните три часа от работния ден изкара на касата. Досадният звук на маркиране сякаш още отекваше в главата й. Пиук, пиук, пиук, двадесет и четири […]
игличката на грамофона танцува по старата плоча машина на времето *** две сенки на танцуващи любовници призрачна любов *** късчета лед поглеждаш към мен за последно *** филия с пастет върху брошура вечеря в шест *** улични лампи сгушени в полумрак първа целувка *** хризантемите от двора още помнят дланите ти ухаят на зима *** […]
Захвърли четките и палитрата, за да отиде до прозореца. Ранната есен бе обагрила природата като всемогъщ художник, а морето прозираше зад парка синьо и лилаво, зелено и сиво – пълнокръвен организъм. Самодостатъчен в свят на зависимости. Лекият есенен дъжд рисуваше причудливи пътечки по стъклото, замъглявайки видимостта на Христо Попйорданов, затова той се протегна и отвори […]