Драсканици, Читалня
Заспалите будители
окт.
Заспалите будители
01.11 – Ден на народните будители.
Общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
wikipedia
Toва е, каквото се очаква да бъде един такъв светъл, по своя замисъл, празник. Но дали е така…
Наложи ми се да направя бързо проучване за личности от миналото и съвремието, родени в София. Това, което направих като сравнение е:
Преди 1890
Родените преди 1890 година са основно четници. Около 1830 година се появяват просветителни дейци, а съвсем близо заложената година вече има и актьори, режисьори, художници, композитори, писатели.
1890 – 1899
В периода 1890 до 1899 година преобладават юристи, поети, литературни и театрални критици, актьори, певци, инженери, писатели, музиканти, политици.
1900 – 1909
В периода 1900 до 1909 година – писатели, поети, актьори, учени (агрономи основно), политици, дипломати, художници, актьори, музиканти, философи, художници.
1910 – 1919
От 1910 до 1919 година преобладават музиканти, писатели, инженери, юристи и научни работници, вече по-тясно специализирани.
1920 – 1929
От 1920 до 1929 година са художници, политици, архитекти, цигулари, писатели, археолози, склуптури , композитори.
1930 – 1939
От 1930 до 1939 година – композитори, режисьори, художници, музиканти, певци, политици.
1940 – 1949
От 1940 до 1949 година – певци, поети, композитори, появяват се журналисти и футболисти (Гунди), преводачи, изкуствоведи, спортисти, писатели, музиканти.
1950 – 1959
От 1950 до 1959 година – политици, финансисти, юристи, икономисти, журналисти, художник! и др. единични представители на други сфери.
1960 – 1969
От 1960 до 1969 година преобладават – футболисти, спортисти, писатели, юристи и режисьори.
1970 – 1979
От 1970 до 1979 година – политици, актьори, футболисти, писатели, поети, певци, журналисти и спортисти.
След 1980
След 1980 година – най-много родени има: футболисти, други спортисти, един писател и един политик.
Чудесно знам, че това не е пълния списък от хора, които са родени в София в определен период от време. Че има много непосочени творци и деятели, но ако някой случайно влезе и погледне за ориентир, би останал шокиран от развиетието, което е претърпяло населението на столицата, която се води уж люлка на култура и просвета.
Държейки първенството по университети в България, не виждам онези имена, които бих искал да видя, онази интелектуална маса, която би могла да изведе родината от мрака на посттоталитаризма.
Досада
И е факт, че този прекрасен ден, който би трябвало да носи светлина в детски очи, да ни напомни на онези хора, които будно са посявали знание и просперитет, всъщност носи ДОСАДА!
Да, именно досада. Неприсъствен за учениците и за работещите в сферата на образованието, той дотяга на родителите на тези деца, защото отново трябва да търсят вариант някой да им гледа децата. Предизвиква реплики по отношение на „даскалите“ от типа: „Тия не се ли напочиваха?! Не стига, че работят по половин ден, не стига, че почиват три месеца в година, ами и все скатават по някой празник!“.
Тези родители, озлобени от сивото си ежедневие, посветено на „изкараване на хляба“, не си дават сметка, че имено тези учители са заместител на семейството, което в днешното забързано време липсва. Да, фукцията на учителя не е да е майка и баща, но той дава нагледния пример, който често в ежедневието липсва.
Липсва, защото бащата е до късно на работа или си носи работата вкъщи, или се прибира късно и „припада“ пред телевизора, неспособен да обърне внимание на детето си.
Липсва, защото майката тича след работа да пазарува, да готви, да изчисти и да изпере, да подготви всичко за следващия ден. В крайна сметка детето/ ученикът остава само.
Най-често със смартфон в ръка, където властват tik tok, facebook, instagram и различни приложения и игри, за които родителите дори нямат представа.
Денят на народните будители за децата най-често преминава в една дигитална реалност, която нито им носи знания, нито умения, нито пък дава възможност за зачитане на делото на онези първични будители, които честваме на датата.
Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.
уикипедия
Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.
Прокламацията за Деня на народните будители
Докога и написаното няма да съответства на реалността? Не съм чувал да се провеждат факелни шествия в наши дни, нито някой целенасочено да буди „здрав смисъл….“ на този ден.
А би било толкова лесно да се организира честване, което да е полезно за малки и големи, като конкурсни състезания, викторини, организирани посещения на музеи, разкази и лекции от учени, но съобразени с аудиторията и т.н., и т.н., защото държавата е тази, която разполага с инструментите и възможностите да регламентира един такъв светъл празник!
Кои са будителите?
„…тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
министър Стоян Омарчевски
Съвременни будители
Част от тях вие и децата ви срещате всеки ден, когато ги водите на училище.
Други се появяват по нискорейтингови класации на БНТ/ БНР.
Трети са тези, които с жест или поощтрение стимулират четенето на книги.
Четвърти са онези, които обогатяват духовния живот и дават на търесещия храна за размисъл.
Пети не сте и чували, но те работят и се грижат за културата спрямо своите възможности, често за своя сметка и за свой ущърб.
И всъщност е толкова жалко, че в тези години, когато информацията и знанието са толкова достъпни, тези лица остават в сянката на „продукции“, чиято цел е единствено финансов приход, без оглед на това до какви „увреди“ ще доведе.
Бъдете будни, за да бъдете. За да се съхраните. За да сте реални.
