грехът няма имегрехът няма границагрехът е червензвучи като симфонияс електрически китарии на вкус е сладъкс дъх на устнигорски плодовена сок от дълбинина природагрехът е въздиганедо първичното съвършенствоотприщва слънцаи гали сетиватагрехът на сърцетои грехът на тялотонямат имегрях –това си ти!
**ДУША**имаше ли душав тебили студена излетякато дъх на совав нощакогато отворих вратитена адаза да опознаеш лицеторъцете и тялото мибеше ли безсмъртнаили умрядокосната от легионите ми мъртвото ти тялоне ще погребанека е голо и само така както бях приживе но ще идвамще ти наливам от любимото питиеще паля от любимата цигара ще докосвам косите тицелувам страните […]
Публикация на страниците на НАСП, бр. 10, април 2018
Поетичен официален дебют на страниците на списание „Нова Асоциална Поезия“
