МЕЙНСТРИЙМ И ЛИТЕРАТУРА

МЕЙНСТРИЙМ И ЛИТЕРАТУРА

Често срещам в литературно-социалните си бродения мнения, гласящи, че това или онова е мейнстрийм. И се зачудих какво е това животно “мейнстрийм” и има ли то почва в изкуството. Или пък вече последното е превзето.

Мейнстрийм

Мейнстрийм е термин, заемка от английски език, който предопределя възприятието на определено разбиране, тълкуване, касаещо изкуството, в частност литературата в случая. Мейнстриймът се определя от широка обществена достъпност, т.е. добра реклама и обществено представяне. От друга страна включва и добри връзки с корпоративната или търговска култура.

Това определение навява мисълта, че мейнстрийм е функция на добри финансови възможности и/или добри връзки в съответните области. По този начин посредствен продукт спокойно придобива масовост и се превръща в обект на анализи и внимание, на търговски практики и в крайна сметка е “обречен” на успех. Доколко е заслужен и дали наистина продуктът – в случая книгата – си заслужа, не е обект на тези разсъждения.

Българската литература в наши дни

Факт е, че десетина са имената, които в наши дни са в устата на всеки четящ и, разбира се, в най-голямата фейсбук група, която диктува модата – “Какво четеш…”. Самата група е маркетоложки проект, който цели рекламиране на книги – най-вече на Сиела, а след това и на другите големи издателства, въпреки привидната възможност всеки да сподели и да изрази мнение. Безспорно групата е много полезна и критично гледащия читател ще намери много полезна информация. Цялата идея, доколкото знам, е на Христо Блажев, който заслужава адмирации за това, че успява под един покрив да обедини толкова читатели и вкусове. Но нека се върнем на имената, които циркулират масово – Мария Лалева, Здравка Евтимова, Георги Господинов, Светлозар Желев, Милен Русков, Захари Карабашлиев и още няколко имена. Т.е. тези имена са мейнстрийм. Още повече, че всяко тяхно движение, всяка драскулка бива отразена от литературни сайтове. Наред с това, формирането на мнение на читателите се поддържа от няколко сайта като два от тях са най-големите – “Площад Славейков”, който доста често има похватите на агенция ПИК и търси скандалното, изразява по махленско простоват начин уж “литературна критика” и АЗ ЧЕТА.

Как се става мейнстрийм

Споменатите по-горе сайтове, разбира се трябва да се издържат. Как става това? С реклама, разбира се. Освен предложенията за платени банери, има и такива за публикуване на новини, мейлинг и т.н. Например АЗ ЧЕТА предлага срещу 250 лв. за кампания да разкаже на читателите си за ново заглавие или събитие. Срещу скромните 200 лв. можете да се уредите с публикация. От Площад Славейков далеч по-високо оценяват труда си като при тях платената публикация е 390 лв. Отговорът на това как се става мейнстрийм е ясен – с пари.

Полезно ли е това за литературата

Както във всеки един бизнес така и в този, има място за реклама, има място за спекулации, за дразги и кавги. Но определено не е етично и нормално информацията, която достига до масовия потребител, да е пресята на принципа “който си плати, той ще в устата на четящите”. Което по-скоро напомня на жълта рубрика, създаваща изкуствен шум около нещо, което е некачествено, но добре подплатено с капитал. Далеч съм от мисълта, че всичко е такова – редица стойностни произведения и автори имат своето място там, но огромно количество съвременна българска, качествена литература не намира място и възможност да бъде представена пред публиката. Такова е и положението с литературен клуб “Перото”, където участието е за избрани хора/ издателства с възможности.

Изход

Изходът е в алтернативата и в ъндърграунда. Качествените писания намират своите читатели по-трудно, но по-сигурно. Те им остават верни, заради искреността и, най-вече, заради това, че всичко от процеса на самото писане и изграждане на вселена, до издаване на книжното тяло, се прави за удоволствие, а не поради бизнес интерес.