Разказът „Художникът и есента“ е публикуван в дебютния сборник „Нощта срещу ноември“ (2014) и в бр. 6 на „Отвъд кориците“. Няколко пъти опитваше да започне картината. Десетки листи с чернови бяха нахвърляни в и около коша. Но тъмният схлупен таван на Раковска сякаш го затискаше. Стягаше гърдите му и притискаше дробовете му, така че не […]
Разказът е включен в сборника „Нощта срещу ноември“ (2014) и е публикуван в списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018. Последните лъчи на зимното слънце огряваха сградата на НДК, която бе надвиснала мокра и мрачна над събралото се множество. Сгушени в дебели палта, вдигнати яки и палитра от шапки, тълпата тихо шумеше в очакване […]
Хари лежи в тъмната стая, завит до брадата и плахо наднича. Въпреки че баща му надникна под леглото и в гардероба, детето е убедено, че нещо се крие зад крилата на големия дрешник. /скръъъъц/ Съвсем тих звук, който единствено детския слух долавя. /скръъъъъц/ Хари се завива през глава и трепери под одеалото. Готов е да […]
Разказът е публикуван в Spisanie.to и в сборника „Ангелите нямат криле“. Вещиците са едни от първите образи в детските приказки, с които се сблъскваме. Толкова са характерни и натурално зли, че малките деца ги приемат наистина не на шега. Че кой човек може да има извит нос, който да стига до брадата?! Така че за […]
Поетична колаборация между Валентин Попов и Ив-Ана Драгомирова е представена за първи път на страниците на „Отвъд кориците“. ***Вотан:изгориха кладатапламък от лунен лъчи после пепелрисувам с пръстлинията на живота сиза да я посипя с теби дълго ще те носядамга от жараваот вътрешната частна мислите миза да те превърна в гарванкойто да ме пренесеОтвъдпри вечносттанима уютно […]
**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]