Писателско риалити – WTF?

Литературата и мястото ѝ в дома на българина е все по-оскъдно и по-оскъдно. Въпреки гръмките слова колко много нови автори, нови заглавия са излезли за година. Излезли са, но в смешен тираж. След посаждането на демокрацията библиотеките в домовете на хората станаха по-малки, по-елегантни и леки, издържащи няколко диска и плоския екран. От този плосък LCD екран БНТ реши да подложи прът в колелата на частните ТВ канали и да вдигне рейтинга си, като заложи на риалити формата „Ръкописа“. Известен брой хора се борят по между си, за да спечелят и по този начин романа им да види бял свят под шапката на „Сиела“. Какво е писането под обектива или под прожектора? Доколко идва от душата след като в теб се гледат хиляди зрители и някакво жури със съмнителни качества? Риалити ли е писането или беше по-добре да се заложи на една обикновена стендъп комедия? Все си мисля, че писането е занимание самотно, точно както и смъртта. (Питайте Рей)! Какво би могло да се случи, когато си под лупа или под натиск? Принизяването на литературата и на писането до нивото на чалгата е огромна грешка, както на „Сиела“, така и на БНТ. Ползата за жури, участници, зрители, медия и точно никаква. Защото плоския екран е заел мястото на книгите в библиотеките на хората, но от там се излива помия след помия. Тези дни стана ясен и победителя, както и сюжета на романа му – невъзможната любов между българин и мохамеданка или обратното, няма значение. Защото това е най-третирана идея в народното творчество, както и в редица други романи и разкази. Невъзможната любов. Все пак за мен има полза, защото реших да напиша роман с далеч по-оригинална идея. Възможната любов между турчин и анадолска русалка!