Големият син задник се прибра. Беше се изпотил. Едно, че беше тъй огромен и добре окосмен, че се задъхваше при всяко движение, второ, че днес беше изключително натоварен ден. С весел и щастлив смях към Големия син задник дотича Малкото дупе и се хвърли в прегръдките му: – Здравей, татенце. Как беше днес на работа? […]
Tag Archives: вотан
„Родилно отделение“ – Валентин Попов-Вотан 18+. Тази история съдържа елементи на ужаси и насилие! Дежурството започна, както всяка вечер. Лора се преоблече, върза косата си на стегнат кок, сложи шапката с червен кръст и открехна прозореца. Запали цигара и с удоволствие всмука дима. Виждаше целия свят на квадратчета, заради решетките. Сивите сгради, схлупеното отровно лилаво […]
„Пепел от мрак“ През 2015 година или около 12 месеца след дебютния сборник, Валентин Попов-Вотан издава втория си самостоятелен сборник – „Пепел от мрак“. „Пепел от мрак“ е част от колекция „Дракус“ на издателство „Gaiana book&art studio“ и излиза под номер 7 в остросюжетната колеция, превърнала се в любима на хиляди фенове на фантастика, ужаси […]
Българският съвременен автор на разкази на ужаса – Валентин Попов-Вотан вече е публикуван на италиански език. Разказът му „Почукването“ беше включен в италианска хорър антология „Racconti Horror“ volume 2. Авторът поднася изключителни благодарности на преводача на „Почукването“ – Контадин Кременски. Ето как италианското издателство анонсира част втора от хорър антологията: „Том, предназначен за любителите на […]
игличката на грамофона танцува по старата плоча машина на времето *** две сенки на танцуващи любовници призрачна любов *** късчета лед поглеждаш към мен за последно *** филия с пастет върху брошура вечеря в шест *** улични лампи сгушени в полумрак първа целувка *** хризантемите от двора още помнят дланите ти ухаят на зима *** […]
Разказът е вдъхновен от “След чумата” на Габриела Плочева Болестта дойде внезапно и бързо се разпространи. Доказа за няколко седмици, че научния напредък е безсилен пред изобретателността на природата. Разкъса млади и здрави хора, превръщайки ги за часове в отпаднали биологични единици, а след няколко дни единствено купчините пръст им даваха утеха. Възрастните и болните […]