Хари лежи в тъмната стая, завит до брадата и плахо наднича. Въпреки че баща му надникна под леглото и в гардероба, детето е убедено, че нещо се крие зад крилата на големия дрешник. /скръъъъц/ Съвсем тих звук, който единствено детския слух долавя. /скръъъъъц/ Хари се завива през глава и трепери под одеалото. Готов е да […]
Разказът е публикуван в Spisanie.to и в сборника „Ангелите нямат криле“. Вещиците са едни от първите образи в детските приказки, с които се сблъскваме. Толкова са характерни и натурално зли, че малките деца ги приемат наистина не на шега. Че кой човек може да има извит нос, който да стига до брадата?! Така че за […]
**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]
**ЧЕРНОТА** последна целувкабяла премянабукет и венец Пред черната ямаот сватба беглецв ноемврийския дъжд тихо лежизатворила клепки в смъртен сън а китарата плачев ноемврийския дъжд за сватбатана мъртвата булка и всичко е тъй бялои чистов чернотата си
**ДУША**имаше ли душав тебили студена излетякато дъх на совав нощакогато отворих вратитена адаза да опознаеш лицеторъцете и тялото мибеше ли безсмъртнаили умрядокосната от легионите ми мъртвото ти тялоне ще погребанека е голо и само така както бях приживе но ще идвамще ти наливам от любимото питиеще паля от любимата цигара ще докосвам косите тицелувам страните […]
Статията е писана за „Отвъд кориците“ и е публикувана там за първи път. Все повече и повече ежедневието на обикновения човек започва да се движи на пета скорост по магистрала на живота, където ограничения няма. Препосукането в кръг между дома, офиса, фитнеса, библиотеката, културното събитие, на което държим да присъстваме, се завърта шеметно около нас […]
