Големият син задник се прибра. Беше се изпотил. Едно, че беше тъй огромен и добре окосмен, че се задъхваше при всяко движение, второ, че днес беше изключително натоварен ден. С весел и щастлив смях към Големия син задник дотича Малкото дупе и се хвърли в прегръдките му: – Здравей, татенце. Как беше днес на работа? […]
Tag Archives: валентин попов-вотан
2016: “Брод през световете” През 2016 излиза третия сборник на Валентин Попов-Вотан “Брод през световете” с подзаглавие “Няколко тъмни и не толкова тъмни истории”. Този път сборникът излиза с логото на издателство “Монт” – достатъчно голямо и авторитетно, с редовни участия на Панаира на книгата в София. Разказите в “Брод през световете” По идея на […]
“Пепел от мрак” През 2015 година или около 12 месеца след дебютния сборник, Валентин Попов-Вотан издава втория си самостоятелен сборник – “Пепел от мрак”. “Пепел от мрак” е част от колекция “Дракус” на издателство “Gaiana book&art studio” и излиза под номер 7 в остросюжетната колеция, превърнала се в любима на хиляди фенове на фантастика, ужаси […]
Валентин Попов подготвя поредна изненада, която този път е насочена към малките читатели. А именно коледна история: “Коледна история за Непослушково”. Приятно четене: В една далечна страна, която нито била твърде далеч, нито твърде близо до нашата си земя, имало един град. Това бил градът на непослушковците. Затова се казвал и Непослушково. В нашите градове […]
На 10.07.2023 пристигнаха чудесни новини от Апенинския полуостров. Издателство “Historica Edizion” е избрало разказа “Почукването” (“I colpi”) (част от сборника “Брод през световете”, 2016) на Валентин Попов-Вотан за включване в сборник с истории на ужасите, който ще излезе до края на календарната година. Преводът е дело на Контадин Кременски и Бисер Валентинов. Това е втори […]
Джулия си наля вино в чашата с високо столче, седна на дивана и вдигна крака на табуретката. Затвори очи за секунда. Отпи от червената течност и щракна телевизора. Бе уморена. Последните три часа от работния ден изкара на касата. Досадният звук на маркиране сякаш още отекваше в главата й. Пиук, пиук, пиук, двадесет и четири […]






