Хиляди деца умират всеки ден – от бомби, от глад, от катастрофи, от липса на лечение, от несправедливата реалност, която е безжалостно управлявана от политици, чиито конци биват дърпани от корпорациите. Една реалност, с която авторът не би могъл да се съгласи. * * * подрънкват оковитена битиетоа нейде край пътязаровенае поредна съдбагаснат звездимъртво е […]
когато стане време за чай донеси ми лимони сипи ми текила а солта ще оближа от шията ти когато стане време за чай ще целуна очите ти и ще погледам обеците ти как проблясват в дъждовната вечер когато дойде време за чай ще погаля тила ти ще спусна ръка по гърба ти до онези извивки […]
дима от цигаратарисува причудливи формипарижайфелова кулакатакомбишанз-елизеулични музиканиулични кафенеталунна светлиназавива сенасамотна цигулкаразбити мечтипо оживени тротоаримостовекрехки миговена докосваниядима на цигаратарисувапариж без нея и негопариж без тяхпариж без насне струва пукнат грошвсичко енищо
грехът няма имегрехът няма границагрехът е червензвучи като симфонияс електрически китарии на вкус е сладъкс дъх на устнигорски плодовена сок от дълбинина природагрехът е въздиганедо първичното съвършенствоотприщва слънцаи гали сетиватагрехът на сърцетои грехът на тялотонямат имегрях –това си ти!
**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]
**ЧЕРНОТА** последна целувкабяла премянабукет и венец Пред черната ямаот сватба беглецв ноемврийския дъжд тихо лежизатворила клепки в смъртен сън а китарата плачев ноемврийския дъжд за сватбатана мъртвата булка и всичко е тъй бялои чистов чернотата си