Сутринта на 22.09. е изключително опасно време. От една страна есента чука на вратата, от друга хладния въздух ободрява организма, които се подготвя за зимна леност, а кафето е един мираж, който позволява да си помислим, че все още е лято. Като по пладне. Сутринта на 22.09 бях най-близо до смъртта си. Събудих се, както […]
Разказът е включен в сборника „Нощта срещу ноември“ (2014) и е публикуван в списание „Нова асоциална поезия“, бр. 11, май, 2018. Последните лъчи на зимното слънце огряваха сградата на НДК, която бе надвиснала мокра и мрачна над събралото се множество. Сгушени в дебели палта, вдигнати яки и палитра от шапки, тълпата тихо шумеше в очакване […]
Хари лежи в тъмната стая, завит до брадата и плахо наднича. Въпреки че баща му надникна под леглото и в гардероба, детето е убедено, че нещо се крие зад крилата на големия дрешник. /скръъъъц/ Съвсем тих звук, който единствено детския слух долавя. /скръъъъъц/ Хари се завива през глава и трепери под одеалото. Готов е да […]
Приказката е публикувана в е-вестника „Отвъд кориците“. Валентин Попов – Вотан : „Тази приказка написах преди около две години, за да участва в една благотворителна инициатива.А сега я споделям с вас и се надявам да ви хареса. Всъщност приказката е посветена на дъщеря ми – Михаела, на която другите деца понякога казваха Хейли, защото името […]
Пролетта бе изпъстрила улицата с аромат на разцъфнал живот. Свежозелените листа се поклащаха от лекия полъх на топъл вятър, прекосил средиземноморието и донесъл дъх на солена морска вода и песъчинки от далечни пустини и древни градове. Пролетта бе любимия сезон на Драган. Той учеше в Софийския университет втора година. Квартирата му бе малка стаичка в […]
Имало някога, всъщност не много отдавна, едно момиченце на име Мая. На Мая ѝ предстояло да отиде в първи клас, което малко я притеснявало, но когато заминала на море същата година, почти забравила какво ново я чака на есен. Защото повече от всичко Мая обичала да ходи на море. Момиченцето обожавало да се разходкожда по […]
