Разказът „Маршмелоу на ръба“ на Валентин Попов-Вотан бе отличен в четенето пред пловдивска публика в Offline Cafe. Отличие във вечер на странните истории На 21.06.2024 г. в 19:30 ч. в Offline Café, гр. Пловдив, се проведе четене в нарочената „Вечер на странните истории“. Темата беше „Почивка на ръба“. Линк към събитието: ТУК. Днес, 23.06.2024 г., […]
Разказът „Гордост“ на Валентин Попов-Вотан е носител на 2-о място в категория „Проза“ на международния конкурс „Българска душа на Святата земя“, Израел, 2024 г. „Не мога да измисля нищо, което си струва да бъде написано. Защо помним очите? Защо казват, че те са прозорец към душата? Защо не бъбреците да са прозорец към душата? И […]
Големият син задник се прибра. Беше се изпотил. Едно, че беше тъй огромен и добре окосмен, че се задъхваше при всяко движение, второ, че днес беше изключително натоварен ден. С весел и щастлив смях към Големия син задник дотича Малкото дупе и се хвърли в прегръдките му: – Здравей, татенце. Как беше днес на работа? […]
„Пепел от мрак“ През 2015 година или около 12 месеца след дебютния сборник, Валентин Попов-Вотан издава втория си самостоятелен сборник – „Пепел от мрак“. „Пепел от мрак“ е част от колекция „Дракус“ на издателство „Gaiana book&art studio“ и излиза под номер 7 в остросюжетната колеция, превърнала се в любима на хиляди фенове на фантастика, ужаси […]
„Нощта срещу ноември“ През 2014, на 8 май, Валентин Попов-Вотан публикува първата си самостоятелна книга „Нощта срещу ноември“. Сборникът съдържа дванадесет разказа: ужаси, фантастика, фентъзи и магически реализъм, и бързо се превръща в любим на ъндърграунд обществеността, обожаваща т.нар. остросюжетна литература. Разказите Дванадесетте разказа в „Нощта срещу ноември“ на Валентин Попов-Вотан са: Знаете ли, че […]
Захвърли четките и палитрата, за да отиде до прозореца. Ранната есен бе обагрила природата като всемогъщ художник, а морето прозираше зад парка синьо и лилаво, зелено и сиво – пълнокръвен организъм. Самодостатъчен в свят на зависимости. Лекият есенен дъжд рисуваше причудливи пътечки по стъклото, замъглявайки видимостта на Христо Попйорданов, затова той се протегна и отвори […]
