Един от нас споделя

ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ

„Един от нас споделя“ е дългогодишен проект на Кристина Митева, който най-после вижда бял свят благодарение на издателство „Либра Скорп“.
За самият проект можете да прочетете тук.

За мен, като тепърва прохождащ автор, преди пет години бе изненадващо, но и любопитно, да се включа в това начинание. По принцип подбирам инициативите, в които се включвам, но в случая нямах колебания – самата Криси е толкова добър, нежен и мечтателен човек, че бях уверен, че нейното намерение ще се увенчае с успех, а крайния резултат ще е интересен, любопитен и ще даде на публиката това, което редица творци споделят от сърце и душа. На страниците на тази огромна книга ще срещнете, както известни творци от различни области, така и новопроходници в изкуствата. Но най-вече ще усетите личностното многообразие, чистота и мечтание на хората, за които изкуството е начин на живот – въздух, който дишат!

За книгата:

„Той (проектът) е за интервюта с най-различни хора, познати и непознати, близки и далечни, на които ще задавам едни и същи въпроси, а интервютата ще публикувам и архивирам с времето в блог, посветен само на това.“, Кристина Митева.

Автор: Кристина Митева

Размери: 23 × 16 × 5.8 cm

Брой страници: 796 стр.

Година на издаване: 2018

„Скъпи читатели, здравейте!

Ето, че настъпи и този дългоочакван (не само от мен) час – да държите в ръце книга с интервюта от проекта ми „Един от нас споделя“, по повод петия му „рожден ден“, който е през август 2018 г. В следващите страници ще намерите най-различни човешки съдби, по-тъжни или по-щастливи, разказани от първо лице (което винаги има особена стойност), откровения, прозрения… И те са полезни, вярвам, на всеки един от нас, който ги прочете. Те са като огледала и ориентири за собственото ни съзнание и развитие, защото, колкото и да сме различни, ние все пак много си приличаме… Човешката мисъл и чувствата ни, тревогите и надеждите се раждат, лутат и преплитат винаги по сходен начин, „нагоре“ и „надолу“ по спиралата на Живота, за да се получат накрая нишките на нашите собствени уникални пътища – на всеки един от нас поотделно – понякога самотни, а друг път споделени с близки хора и съмишленици… Красотата и ценността на споделянето чрез слово обаче е неизменно, откакто хората го познават – то преодолява препятствията на времето и пространството и ехото му може да отекне в бъдещите поколения, а и в почти всички кътчета на света, където живеят четящи човешки същества. Стига да бъде съхранено споделеното чрез публикуване, както и да има някой, който да го преведе…

Искам да благодаря най-сърдечно на издателство „Либра скорп“ за високата оценка на труда ми и за протегнатата ръка, за да я има тази книга и по-голямата част от интервютата, осъществени досега, да продължат своя живот на белия лист (все едно – на белия свят), а не само виртуално, в блога, който създадох на 18 август 2013 г. За мен това е чест и ново вдъхновение за работа и срещи с хората – с дъх на море, тъй като издателството „принадлежи“ на прекрасния Бургас. За съжаление, няма как да се съберат всичките в едно издание, но вярвам, че ще има продължение… Някои от интервютата публикуваме тук със съкращения, заради големия обем на книгата, но целите можете винаги да прочетете в блога – виртуалния им дом. Там ще откриете и наистина прекрасни стихове от много от участниците в проекта, които нямаше как да поместим тук…

Снимките са ми любезно предоставени от участниците в проекта – само някои от тях са мое дело. Там, където бях помолена да стои и името на фотографа, го добавихме – надявам се, без пропуски, а ако има такива – предварително моля за извинение. Обемът на книгата е голям и те са почти неизбежни…

Наистина, много трудно ми бе да избера кои интервюта да бъдат публикувани сега, защото – отново открих това! – всички те са важни и ценни за мен, и носят нещо уникално и неповторимо. Като хората, които стоят зад тях… А е безценно доверието на всеки един към мен, за което искрено БЛАГОДАРЯ! Все пак не съм известен журналист, нито стои прочута медия зад гърба ми… Доверието бе родено главно от моите думи в описанието на идеята на проекта, които са плод на сърцето ми, наистина – дано не звуча патетично…

И за това – още веднъж – благодаря!

Ще си позволя и още една кратка благодарност – към моето семейство и най-вече към моя съпруг, който се отнася с истинско уважение и разбиране към мен и моята работа. И без него тя щеше да е невъзможна…

… И така – „попътен вятър“ към умовете и сърцата на читателите желая на тази книга, чието начало бе в столичния ж.к. „Люлин“, където живеех, и през издателството в прекрасния Бургас, тя ще потърси и намери своя пристан в домовете ви, вярвам. Тя е така скъпа за мен, защото събира в едно цяло нишките на много човешки пътища и дава възможност да осмислим човешкия път въобще (чуждия или своя собствен), да го видим едновременно от по-близо и от по-далеч, да го видим в перспектива. А тя, тази перспектива, чертае и показва не друго, а развитието на душите ни – от миналото, през настоящето, към бъдещето… Вярвам, че в него – в бъдеще – ще намираме повече смисъл, именно заради днешните ни усилия да потърсим смисъл. На Живота, Вселената, Човека и всичко останало…

Посвещавам тази книга на всички хора. Да, на всички!
Желая ви щастие! То е възможно…

Ваша:
Кристина
1 юни 2018, София“