Поетична колаборация между Валентин Попов и Ив-Ана Драгомирова е представена за първи път на страниците на „Отвъд кориците“. ***Вотан:изгориха кладатапламък от лунен лъчи после пепелрисувам с пръстлинията на живота сиза да я посипя с теби дълго ще те носядамга от жараваот вътрешната частна мислите миза да те превърна в гарванкойто да ме пренесеОтвъдпри вечносттанима уютно […]
**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]
**ЧЕРНОТА** последна целувкабяла премянабукет и венец Пред черната ямаот сватба беглецв ноемврийския дъжд тихо лежизатворила клепки в смъртен сън а китарата плачев ноемврийския дъжд за сватбатана мъртвата булка и всичко е тъй бялои чистов чернотата си
**ДУША**имаше ли душав тебили студена излетякато дъх на совав нощакогато отворих вратитена адаза да опознаеш лицеторъцете и тялото мибеше ли безсмъртнаили умрядокосната от легионите ми мъртвото ти тялоне ще погребанека е голо и само така както бях приживе но ще идвамще ти наливам от любимото питиеще паля от любимата цигара ще докосвам косите тицелувам страните […]
Поетичен официален дебют на страниците на списание „Нова Асоциална Поезия“