Разказът е публикуван в Spisanie.to и в сборника „Ангелите нямат криле“. Вещиците са едни от първите образи в детските приказки, с които се сблъскваме. Толкова са характерни и натурално зли, че малките деца ги приемат наистина не на шега. Че кой човек може да има извит нос, който да стига до брадата?! Така че за […]
Пролетта бе изпъстрила улицата с аромат на разцъфнал живот. Свежозелените листа се поклащаха от лекия полъх на топъл вятър, прекосил средиземноморието и донесъл дъх на солена морска вода и песъчинки от далечни пустини и древни градове. Пролетта бе любимия сезон на Драган. Той учеше в Софийския университет втора година. Квартирата му бе малка стаичка в […]
Започна да боядисва без желание. Освен това въпросната тераса бе със западно изложение и ставаше парник през лятото. Затова стоеше гол само по гащета и се обливаше в пот като… ‚нацистка свиня‘ /дали от някой роман на Ремарк не му хрумна това?/. Все тая, имаше работа да върши, а не му спореше. Скапаното панелно жилище […]
Сто и петдесетте коня бяха залепили колата за шосето. Дървета и селски къщи прелитаха край мен като сиви метеорити, загубени в светлинния блясък на слънчевия диск. Единствено, от време на време, трактор или камион ме караше да намалявам скоростта. Но удоволствието беше неописуемо. Харесвах да пришпорвам звяра. Подминах отбивката за Ябланица и паднах на 40, […]
Железният път слиза от планината и се вие сред хълмове, покрай реката и вековната дъбова гора. Релсите не блестят на слънчева светлина, но белият чакъл, върху който са траверсите, сякаш свети. Край линията са нацъфтели макове, божури, маточина, жълтурчета, а сред туфите трева се виждат малки виолетки. От гората се чуват гласовете на славеи, от […]
И тази сутрин г-жа Филипс стана рано. Свенливите първи слънчеви лъчи надникнаха през кокетното и прозорче, за да я заварят вече край машината за чай, наметната с пеньоар. Докато чакаше чаят да се запари, мажеше препечена филийка с масло, която щеше да изяде заедно с твърдо сварено яйце от вчера. Г-жа Филипс бе вдовица от […]