ЗАМЕСТВАНЕ

заместване-Валентин Попов-Вотан

ЗАМЕСТВАНЕ

разказ 2 от „Мракобесини“

Мия потрепери. Беше излязла в градината и седеше на стъпалата на верандата. Срещу нея бе старият клен, на който баща ѝ беше закачил, по нейна молба, хранилка за птички. Един кос потропваше с клюн, докато кълвеше и току надигаше глава, за да се огледа. Към него се присъедини синигер, а малко по-късно семейство сойки изгониха вече понаялите се пернати и се зае да доизяжда остатъците.

Дори птиците сякаш знаят, че Блеки го няма, очите на Мия се бяха напълнили със сълзи. Отново потрепери, но не толкова от късноесенния студ, колкото от мъка.

Блеки беше котаракът ѝ и тя го обичаше повече от всичко. Помнеше го от съвсем малка – едър, чисто черен, с дълга козина и изумрудени очи, които понякога жълтееха като уличните лампи на улицата. А сега Блеки го нямаше. Минаха няколко седмици, откакто евтанизираха стария ѝ болен другар, но десетгодишното момиче още усещаше с пълна сила болката от загубата на приятелчето си. Спомняше си как Блеки дебнеше около хранилката в очакване да подгони някоя птичка и по него време птиците бяха предпазливи, но сега наистина изглеждаше, че всички постоянни гости на дървената хранилка знаят, че старата им заплаха Блеки я няма. Мия не им се сърдеше. Нерядко тя го викаше или плашеше евентуалната му плячка, за да не нарани някоя птица, но днес и тази игра ѝ липсваше. В градината цареше спокойствие. Дори семейство сойки преспокойно си чистеха перата на хранилката. Мия избърса очи с ръкава на блузата си и се изправи. Хукна към края на градината, където белееше камък. Под него почиваше верният ѝ приятел.

– Мия! Мия! – гласът на майка ѝ я завари седнала до камъка. – Прибирай се за вечеря.

– Идвам, мамо – извика момичето. Допря пръсти до устните си, а после докосна с тях камъка. – До скоро, Блеки – капчица кръв падна от пръста на детето и попи в земята.

Изтича вкъщи и се шмугна бързо в банята, за да си измие ръцете и зачервените си очи. Откакто котаракът ѝ почина, тя все нямаше настроение – заплакваше най-неочаквано на разни места и в различни ситуации, а родителите ѝ се притесняваха. Постоянно ѝ задаваха въпроси и я успокояваха, без да разбират, че тя има нужда сама да изживее загубата, така че в крайна сметка да я приеме и да продължи напред. Няколко пъти баща ѝ предлагаше да вземат друга котка, но Мия категорично му отказваше. Майка ѝ реши, че е добра идея да ѝ купи заек, но детето тъй се разплака, когато видя пухкавото животинче в тях, че трябваше да го върнат в зоомагазина. Момичето избърса ръце и плахо пристъпи в кухнята. Ако и тази вечер говореха за нови котки или кучета, зайци, хамстери, морски свинчета, нямаше да издържи. До гуша ѝ беше дошло.

Използвай код „Мракобесини5“ за остъпка от 5 лв. до края на октомври 2024.

Leave a Reply