Маршмелоу на ръба

Маршмелоу на ръба

Разказът е 18+: Съдържа нецензурни фрази и суицидност!

Get up, come on, get down with the sickness

“Down with the sickness”, Disturbed

На този мост бе целунал момиче за първи път. Отдавна. Преди месеци. А съучениците му се целуваха с коридорите, целуваха се със стените и огледалата, татуираха телата си, а после ги одираха, оцветяваха мислите си, а после ги смачкваха, за да ги захвърлят през ръба. На този мост бе целунал момиче… (мамка му) за първи път. Още помнеше…(кучко) топлия аромат на маршмелоу… (да ти го набия), който ядоха по-рано. Езикът ѝ беше сочен и горещ, опипващ устата му. И той получи ерекция мигновено (шибана…).

На този мост стои и усеща отново вятъра в косите. Няма аромат на маршмелоу, няма момиче. Бърка в джоба си. Шишенцето с хапчета прави парабола и пльосва 150 метра по-долу във водата. Навежда се леко и се надява пристъпа да не връхлети. Гледа кръгчета от вълнички как се разпростира и се изгубва сред огромния обем водя. Една птица се стрелва и се гмурка. Дано не ги намери, мисли си и сяда внимателно на парапета. Краката му се люлеят във въздуха, а вятърът го обгръща в поривите.

Я виж зад гърба ми…

Не обръща внимание на думите. Очите му се закотвят в хоризонта. Съсредоточава се. Трябва да се пребори с пристъпа. Трябва да наложи волята си. Усеща го, че се надига като огромна, гъста, мътна и мазна вълна, за да го залее.

Някой ме следи…

Млъкни! Млъкни, по дяволите… (мамка ти)! Няма никого!

Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Ти предупреждаваш себе си… (копеле).

Аз съм ти, мухльо, ти си аз!

Не, няма да му отговаря повече. Очите му са котви, пуснати в хоризонта. Вълната трябва да го залее, но няма да го отнесе. Това е! Трябва да удържи. Едва ли е възможно да обясни на някой страничен…

– Хей, момче, добре ли си?

Не е чул да спира кола. Обръща се. И това го проваля. Вълната се сгромоляса със страховит бумтеж.

Човекът бързо вдигна стъклото и натисна газта. „Всякакви ненормалници има“, помисли си той, след като видя как очите на момчето се въртят в орбитите си, челюстта се криви в тикове, които обхващаха и раменете. „Да не спреш да направиш добро на някой кандидат-самоубиец“, бяха последните мисли на шофьора и с напускане на моста, продължи успокоен към дома си. Да, щеше да разкаже на жена си на вечеря за откаченото копеленце на моста, което беше помислил, че ще скача.

Помощ! Давя се! Помощ!

Казах ли ти, че ме следят?

Въздух! Искам да дишам!

Дишай си, но ме пази, защото онзи с колата ще се върне. Той иска да ме нарани!

Фокус! Фокус! Успява да изправи глава и за миг да погледне хоризонта, който е същият като от първата му целувка. В съзнанието му изскача образа на маршмелоу. Тя се смее и дъвче. Красива е. Ухае. Погледът успява отново да се спре на линията, където земята целува небето. Бързо хвърля котвата. Пристъпът преминава. Мътната, мазна вълна се оттегля. Отлив. Успокоява дишането си. И мигва.

Долу кръгчетата вода се носят отново. Този път от околната вода, за да се съберат в точка. Точка, от която изскача кутийка хапчета и полита нагоре.

Момчето зяпва и несъзнателно протяга ръка, за да я хване. А после я слага в джоба си.

Мамка ти и фокусник!

Слага ги в джоба си. Смърди на застояла вода, изгорели газове и … „Сигурно съм се изпуснал по време на пристъпа“, чуди се дали да не изпие хапче.

Това няма да те измие.

Поне ще млъкнеш!

Знаеш, че никога няма да млъкна. (чува в главата си приглушен смях като от дъното на шахта)

Ще те накарам да млъкнеш… (копеле)!

Как? Като изгълташ вълшебните хапчета за заешката дупка? Като се изпружиш в леглото и с дни не мръднеш, докато се тъпчеш с лайна? Не виждаш ли на какво приличаш? Не виждаш ли, че си станал по-дебел от свиня? Не виждаш ли, че животът ти е низ от присмех? И си мислиш за целувки и момичета? Коя ще вземе такъв – сгърчен, напикан, мигащ и въртящ очи, докато раменете ти се тресат сякаш искат да излязат от теб и да поемат собствен път.

Мама казваше, че ми растат криле, затова…

ХАХАХАХАХА, не ми казвай, че вече на 19 още вярваш в тези детски ала-бала приказки! Ти си дефектен, смотан, обект за присмех. Не ставаш за нищо! За нищо! А майка ти вече те гледа с досада, защото си бреме. Тежиш ѝ! И да не би да мислиш, че баща ти се пропи, заради политическата ситуация в Сирия? Да не мислиш, че разкара накиснатия си в уиски задник, защото майка ти вече не му върти минети на закуска? Имам новина за теб, мухльо! Имам огромна новина, която се излъчва директно по новините…!

Млъкни веднага, ако не искаш да те оставя да те хванат всички преследвачи!

… Уважаеми зрители, нашият гост днес е Дерек Доу, който…

Млъчни, куче сине!

Пак започна с думите, нали? (Дерек знае, че не може да чуе намигване, но точно това се случва)… Който се наслаждава на диагнозата си! Каква е тя? О, тя е екзотична и фрапираща – Синдром на Турет. Влезте в уикипедия и вижте. Той е типичен пример за пълното проявление на всички симптоми. Но това не е всичко. Най-важният симптом е, че Дерек Доу ползва този синдром за оправдание да ръси цинизми и да псува, да се държи неадекватно, защото не може да понесе мисълта, че е пълен неудачник. Девствен неудачник, който няма приятелка, който се е целувал веднъж с дебелата си комшийка и смята това за върха на живота си и още му смърди на маршмелоу. А всъщност смърди на пикня и лайна от самия него!

Това беше вечерната емисия новини на ДРИС – ДРАЙФ НЮЗ! Останете с…!

Ти си гнусно копеле! Долно и по-болно от мен!

Дерек се тресе от хрипове и се навежда напред.

Ей, по-полека, по-полека…!

Страх ли ти е?

Не ги ли виждаш?

Кои?

Там долу! Те ме дебнат, чакат те да се предадеш, за да се докопат до мен.

Тогава действаш доста малоумно като ми говориш така…

Дерек се навежда още малко.

Хей! ХЕЙ! Спри. Протягат ръце към мен, не искам да ме хванат.

Аз пък искам. Омръзна ми от теб.

Аз съм ти и ти си аз, забрави ли?

Не, ти си отиваш.

Дерек се навежда още малко напред. Губи равновесие и полита към водата. Чува се жесток удар във водата и тялото му потъва.

НЕЕЕЕЕЕЕЕ!

***

– Да запомним Дерек такъв, какъвто беше… – казва свещеникът в края на службата.

– Такъв, какъвто е бил… – сълзите на посивялата жена рукнаха отведнъж.


Забележка:

Синдром на Турет е много рядко заболяване, което се характеризира с тикове, издаване на звуци, неконтролируемо произнасяне на псувни, обиди, ругатни. Лечението в България често е медикаментозно, което не е правилно и е причина да се появят допълнителни симптоми като епилепсия или шизофрения. Всичко друго в разказа е художествена измислица.

Leave a Reply

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]