„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

"Куфар на цветя" - Валентин Попов-Вотан

Скоро ме попитаха на лично съобщение в една от социалните мрежи дали имам подходящ разказ за Св. Валентин. Факт е, че тази импресия е най-близо до това, което хората (не) си представят.

„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

Вървеше унесен след края на работния ден. Всичко около него мълчеше в самодоволството от безсмисленото си съществуване. Видимият и невидимия свят се бяха прегърнали в перфектния кръг на Ин и Ян, търсейки опора един в друг. Уханието на липите бе миналогодишен спомен, а дъждът правеше от лятото само помен с дъх на черешова Задушница. Мъртвите лежаха, надяваше се се, спокойно, докато живите се лутаха и бореха за глътка задушаваш въздух, който прогаряше дробовете и ги захвърляше на бунището на отчаянието, където горяха вечните огньове на болката и омразата.

„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

Разминаваше се с усмихнати хора – тъжни под своите маски, подминаваше просяци, щастливи в своята беда, зад него оставаха изкуствени лица, декорирани от скалпели, а товарът му тежеше, превиваше го и сякаш му нашепваше “Гледай към земята, тя ще отвори недра, за да те приеме такъв какъвто си. Не гледай към небето, то е за птиците и ангелите. Гледай към Земята – тя обича всички безпрекословно, защото е истинската майка на целия човешки род!”.

Вървеше и гледаше хората, гледаше зелените дървета, чиито цвят започваше да избледнява, вдишваше с болка ароматите, които се разнасяха наоколо, вдишваше с радост вонята от кофите за боклук, които се разлагаха като тела, пропити с разяждащ егоизъм и в главата му се лутаха мисли, досущ като вълнисти папагалчета, затворени в кафез. Искаше да ги пусне, да ги излее във водите на непокорния вятър, но вратичката заяждаше и колкото и да се опитваше, не успяваше да я отвори.

„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

Неусетно стигна до метростанцията и се спусна по стълбите, надявайки маска. Харесваше му да крие грозното си лице зад нея, така се чувстваше малко по-сигурен, малко по-спокоен, малко по-истински, малко по-плътен. Точно като част от безличната тълпа, която бушуваше около него. Напомняше му за онова море и онези лазурни вълни, които преди десетилетия се опитаха да го обвият и принесат в дар на Посейдон и неговата свита морски обитатели.

Тогава, в един вълшебен миг, сякаш слънчев лъч заигра и си проби път през миглите му, за да го ослепи с яркостта си.

Тя вървеше бавно, помъкнала видимо тежък куфар. Прекрасен куфар – целият в жълти, червени и лилави цветя, които може да гледаш сякаш е произведение на изкуството и да се чудиш дали цветята са еднакви (въпреки че го знаеш), да търсиш разликите между две уж видимо еднакви цветове и да потънеш в тази поляна, разкъсваща сивотата на метрото.

„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

Настигна я точно там, където започваха стълбите към метростанция Национален дворец на културата I. Косата ѝ беше червена, тъмна като узрели череши, а очите сини като спокойно, лазурно море в слънчев ясен ден, бяха леко подчертани с черен молив и обрамчени с гъсти и дълги, черни мигли. А устните…ех, устните бяха истински. Или поне така ги видя в съзнанието си, защото се криеха зад маска. И забравил цялото си притеснение при среща с непознат, захвърлил цялата си интровертност на линията на влака, спря до нея:

– Искате ли да ви помогна с куфара? – попита я. Звучеше нелепо. В такива ситуации всичко звучи нелепо и нещастно.

– Да, не бих отказала помощ – отвърна му тя, а гласът ѝ прозвъня като славеева песен в ранна утрин, когато росата се къпе в слънчевите лъчи.

– Няма проблем – усмихна се зад маската.

Куфарът! Докосна тази пролетна поляна, изпъстрена с цветя, която физически не тежеше изобщо. Двадесетина стъпала и бяха долу.

– Благодаря – погледна го тя, колкото да го залее до удавяне в онзи магически лазур, който струеше от очите ѝ.

А после влакът ѝ дойде – тя в една посока, той в друга. Но искрица топлина, зрънце надежда, че случайностите понякога са за добро, останаха в него и той ги приюти и се опита да ги опитоми, за да намерят дом в сърцето му.

И ще се случи, може би, някой ден, не знаеше кога, ще се случи, въпреки всички несгоди и несбъдвания, въпреки пустошта, която отглеждаш; може би, кой знае, тази искрица и това зрънце ще покълнат, за да израсне оазис или просто, за да красят гроба му.

2 thoughts on “„Куфар на цветя“ – Валентин Попов-Вотан

  1. Extended Opportunity says:

    Hey,

    The moment we’ve all been waiting for is finally here – GoBuildr is now LIVE! 🎉

    🌐 Create ultra-lightning-fast websites, sales funnels, eCommerce stores, and more in less than 60 seconds, with just a keyword!

    🚀 Say goodbye to the limitations of traditional page builders. GoBuildr combines the functionality of 16 different tools into one powerful app, supercharged with AI-assisted technology.

    ⇒ Click Here To Checkout Demo https://ext-opp.com/GoBuildr

  2. Extended Opportunity says:

    He Got 256,354 Free Views With AI…

    Can you believe it?

    People spend thousands of dollars to get that kind of result…

    My friend Kundan just did it for free…

    He only used his new app… AI ScreenSnap…

    It’s the world’s first AI app that can generate videos with the power of Video-Exclusive AI Engine…

    That can edit, record, and generate videos with just a few clicks… with zero experience…

    Click here now and watch AI ScreenSnap in action https://ext-opp.com/AIScreenSnap

Leave a Reply

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]