„Големият син задник“ – Валентин Попов-Вотан

Големият син задник

Големият син задник се прибра. Беше се изпотил. Едно, че беше тъй огромен и добре окосмен, че се задъхваше при всяко движение, второ, че днес беше изключително натоварен ден.

С весел и щастлив смях към Големия син задник дотича Малкото дупе и се хвърли в прегръдките му:

– Здравей, татенце. Как беше днес на работа?

Големият син задник изпръхтя нещо недоволно, но малкото му продължаваше да нарежда:

– Днес хвана ли много лоши? Колко вкара в затвора? Имаш ли медал? Разкажи ми, разкажи ми, разкажи ми.

– Я да се махаш от тука! – изкрещя най-накрая Големия син задник и пусна Малкото дупе на земята. – Какво си ме заразпитвал?!

– Ама, тате, на мен ми е интересно, защото ти си толкова голям, силен и смел, че сигурно всички престъпници ги е страх само като те видят.

Големият син задник не отговори нищо, а отиде до хладилника да си вземе една бира, а после слезе пред блока, където го очакваха още няколко задника. Време беше за техния ритуал, който се изразяваше в биролочене до късно вечерта.

Тази вечер обаче Големият син задник не беше в настроение и не остана дълго. Още повече, че на другия ден трябваше да е рано на работа. Само след десетина кенчета бира той се прибра навъсен. Посрещна го Увисналата задница. Малкото дупе си беше легнало.

– Хайде, ела да хапнеш нещо – подкани го тя.

– Не съм много гладен – изсумтя Големия син задник и си сипа дванадесет пържени кюфтета, половин леген пържени картофи и четири черпака пържен боб.

– Виждам, миличък – погали го по окосмението Увисналата задница.

От масата се разнесоха мляскащи и дъвчещи звуци, сякаш стадо диви прасета джапаха в кал.

– Инак как мина днес деня, миличък? – Увиснала задница седна до задника си и си сипа таратор от кокосово мляко и лапна лъжица сусам. Беше чула, че това е най-лесния и бърз начин да се превърне в Стегната дупара и решена на всичко се подложи на унищожителния хранителен режим.

– Абе как мина, как мина?! Какво всички сте ме разпитвали как минал деня. Ден като ден! – докато фъфлеше с пълна уста, Големия син задник плюеше и хвърляше парченца кайма от кюфтета с големина на топчета за супа от топчета.

– Ами притесняваме се за теб, сладурче, по телевизията казаха, че е било много натоварено…

– Ми натоварено беше – отвърна Големия син задник. – Още един такъв ден и ще напусна. То бива, бива, ама тия мойте задници ума си изгубиха. Аз да не съм в специалните части от задници или морски гъз?! Представяш ли си – първи ни връчиха една червено-бяла лента и ни накараха да обикаляме като балерини из дърветата на парка и да ги увиваме…

– Художествени гимнастички, скъпи – оригна се елегантно Увисналата задница.

– К’о? – не разбра мъжа ѝ.

– Не балерини, а художествени гимнастички – те имат ленти за…

– Абе, ти искаш ли да ти разпра’ям или ще ми се пра’иш на много умна?! – изрева като ранен зубър Големия син задник.

– Извинявай, миличък, не се ядосвай, аз тъй си приказвам.

– Тъй си приказвала…. А после туриха ме отговорник да турям тия ленти на хикс през пейките в парка.

– Е, как така? Защо?

– Па не разбрах. Ама демек никой задник или дупе да не сядал на пейка.

– Защо, скъпи?! Какво е това издевателство на вас – Сините задници?

– И аз това се чудя. Ама чух от съседния отдел да разправят, че ако два задника или дирника седнели един до друг, можели да се заразят с някаква жестока болест, дето да ги спихне и двата и повече да не могат да се нарекат дори дупета.

– Ау, ма скъпи, това е много опасна работа. Трябва да внимаваш и да се пазиш.

– Внимавам аз. И се пазя. Ама истински се уморих – въздъхна Големия син задник и набоде наведнъж три допълнителни кюфтета. – А утре щели да ни дадат и някакви маски ли, как го казаха.

– Маски ли? Какво е това? – учуди се Увисналата дупара.

– Нещо дето се затъквало между бузите – подсмъркна Големия син задник и стана от масата, за да си ляга. Утре го очакваше натоварен ден – дърветата, пейките, въздуха трябваше да бъдат пазени далеч от редовите задници, които имаха непонятния навик да се движат я по двама, я по трима, я по семейному.

Leave a Reply

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]