2017: „Ангелите нямат криле“
През 2017 година излиза четвъртия самостоятелен сборник с разкази на Валентин Попов-Вотан „Ангелите нямат криле“.
Остросюжетността и широкия размах на въобръжението изискват книгата отново да е под логото на любимото издателство „Gaiana Book&Art Studio“.
Корицата на „Ангелите нямат криле“ е на Гергана Грънчарова – истинска магьосница на илюстрациите и наложил се художник. Редакцията е на Диана Петрова и Иван Величков, а предпечат и корекция на Сибин Майналовски.
Предговорът е на известния български писател – Тео Буковски.
Разказите в „Ангелите нямат криле“
В сборника „Ангелите нямат криле“ са включени 24 разказа:
- Последният човек
- Песента на нощта
- Пеперудите и Лайла
- Тотем
- Огън за вещиците
- Нощем аз се раждам
- Миг от вечност
- Колоездачката
- Коледа в черно и бяло
- Зелени котешки очи
- Жадувано отмъщение
- Еньовден
- Рибоглавец
- Господарят на болката
- Ритуалът
- Огнената бездна
- Бял шум в системата
- Ангелите нямат криле
- Кристално лице
- Котки може
- Зелените цифри
- Светлината на нощта
- Девширме време
- Дървото
Знаете ли, че …
Всеки от разказите в „Ангелите нямат криле“ започва с кратко встъпление от автора, в което се разкрива част от същината на процеса за създаване на творбата, за вдъхновението и движещите механизми.
Другите за „Ангелите нямат криле“
„Ангелите“ без криле бележи сериозна крачка нагоре в развитието на Вотан и дава заявка за много сериозно негово присъствие не само на жанровата сцена.
Елена Павлова
Това са двадесет и четири разказа, които изпълват цялата палитра на жанровата литература – стряскащ реализъм с и без магическа добавка към него; митична проза – родна и чужда; паранормален уестърн; градско и епично фентъзи; научна фантастика и фантастичен хорър; призрачни истории модерни или пропити с готиготически дух; исторически достоверен хорър (да знам, няма такова животно – прочетете) и други, много други. Авторът ще ви поведе на пътешествие из времето и пространството – от мрачното средновековие, до не по-светлото бъдеще, от дълбината на земните недра, до черния мрак на самотния космос, от приказната митология на редица народи, до студения пресметлив ум на социопата.
Иван Величков
Това щом и майка ми – дето освен Елиф Шафак друго не пипа – го прочете и каза: „Ей, най-накрая да поръчаш нещо свястно!“, значи Валентин Попов наистина е надскочил всички вселенски/и жанрови/ граници. 🙂 Сериозно – разказите са много хубави.
Невена Паскалева
И възторжената възходяща линия на качество, изразяващо се в пълноценност на героите, оригиналност на сюжетите и непредвидимост на туистовете, тук е повече от осезаема. Когато хорърът ти носи онова специфично задоволство от добре разказания и облечен в тежките лепкави дрехи на писъците страх човешки, ех…
Ана Хелс
Поредният страхотен сборник с разказа!
Деляна Валериева
Странно, но на мен повече ми харесаха разказите които не са награждавани или вече публикувани на други места. При „лауреатите“ – ту ми бяха леко недовършени, ту претупани, ту със засукан, високохудожествен (клонящ към претенция) изказ, който е нетипичен за автор като Вал Попов.
Дамян Рейнов
Повече за „Ангелите нямат криле“ можете да намерите в goodreads.com
Публикации и награди
Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2016) за разказа „Ангелите нямат крила“.
„Колоездачката“ носи награда за Най-добро перо през 2017 в конкурса „Под върха II“ на Софийски планински клуб.
„Пеперудите и Лайла“ е отличена с една от петте първи равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена“ през 2017 г.
„Рибоглавец“ печели специална награда в конкруса „Морето“ (2017) на сдружение „Лумен“.
„Девширме време“ е отличен с втора награда в категория „История и традиции“ в конкурса „Изящно перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност, Чикаго, 2017.
Валентин Попов-Вотан за „Ангелите нямат криле“
Често задават на творци въпроса „Коя е любимата ви творба?“, на което повечето отговарят уклончиво. Което ще направя и аз, въпреки че „Ангелите нямат криле“ свързвам с изключително приятни и топли спомени. Работата ми с Гергана по корицата на книгата беше удоволствие, защото и тя е духовито скорпионче. Иван Величков, Сибин Майналовски, Явор Цанев, Елена Павлова, Диана Петрова – всички те допринесоха много за това книгата да е завръшено бижу на хорър действителността в литературата.
Освен всичко това, голяма част от разказите в „Ангелите нямат криле“ са носители на отличия от различни национални и международни конкурси, което няма как да не ме радва като автор.
Благодаря на всички замесени в това начинание – ангелите да разперят криле.