2017: „Ангелите нямат криле“

2017 Ангелите нямат криле

2017: „Ангелите нямат криле“

През 2017 година излиза четвъртия самостоятелен сборник с разкази на Валентин Попов-Вотан „Ангелите нямат криле“.

Остросюжетността и широкия размах на въобръжението изискват книгата отново да е под логото на любимото издателство „Gaiana Book&Art Studio“.

Корицата на „Ангелите нямат криле“ е на Гергана Грънчарова – истинска магьосница на илюстрациите и наложил се художник. Редакцията е на Диана Петрова и Иван Величков, а предпечат и корекция на Сибин Майналовски.
Предговорът е на известния български писател – Тео Буковски.

Разказите в „Ангелите нямат криле“

В сборника „Ангелите нямат криле“ са включени 24 разказа:

  1. Последният човек
  2. Песента на нощта
  3. Пеперудите и Лайла
  4. Тотем
  5. Огън за вещиците
  6. Нощем аз се раждам
  7. Миг от вечност
  8. Колоездачката
  9. Коледа в черно и бяло
  10. Зелени котешки очи
  11. Жадувано отмъщение
  12. Еньовден
  13. Рибоглавец
  14. Господарят на болката
  15. Ритуалът
  16. Огнената бездна
  17. Бял шум в системата
  18. Ангелите нямат криле
  19. Кристално лице
  20. Котки може
  21. Зелените цифри
  22. Светлината на нощта
  23. Девширме време
  24. Дървото

Знаете ли, че …

Всеки от разказите в „Ангелите нямат криле“ започва с кратко встъпление от автора, в което се разкрива част от същината на процеса за създаване на творбата, за вдъхновението и движещите механизми.


Другите за „Ангелите нямат криле“

„Ангелите“ без криле бележи сериозна крачка нагоре в развитието на Вотан и дава заявка за много сериозно негово присъствие не само на жанровата сцена.

Елена Павлова

Това са двадесет и четири разказа, които изпълват цялата палитра на жанровата литература – стряскащ реализъм с и без магическа добавка към него; митична проза – родна и чужда; паранормален уестърн; градско и епично фентъзи; научна фантастика и фантастичен хорър; призрачни истории модерни или пропити с готиготически дух; исторически достоверен хорър (да знам, няма такова животно – прочетете) и други, много други. Авторът ще ви поведе на пътешествие из времето и пространството – от мрачното средновековие, до не по-светлото бъдеще, от дълбината на земните недра, до черния мрак на самотния космос, от приказната митология на редица народи, до студения пресметлив ум на социопата.

Иван Величков

Това щом и майка ми – дето освен Елиф Шафак друго не пипа – го прочете и каза: „Ей, най-накрая да поръчаш нещо свястно!“, значи Валентин Попов наистина е надскочил всички вселенски/и жанрови/ граници. 🙂 Сериозно – разказите са много хубави.

Невена Паскалева

И възторжената възходяща линия на качество, изразяващо се в пълноценност на героите, оригиналност на сюжетите и непредвидимост на туистовете, тук е повече от осезаема. Когато хорърът ти носи онова специфично задоволство от добре разказания и облечен в тежките лепкави дрехи на писъците страх човешки, ех…

Ана Хелс

Поредният страхотен сборник с разказа!

Деляна Валериева

Странно, но на мен повече ми харесаха разказите които не са награждавани или вече публикувани на други места. При „лауреатите“ – ту ми бяха леко недовършени, ту претупани, ту със засукан, високохудожествен (клонящ към претенция) изказ, който е нетипичен за автор като Вал Попов.

Дамян Рейнов

Повече за „Ангелите нямат криле“ можете да намерите в goodreads.com

Публикации и награди

Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев“ (2016) за разказа „Ангелите нямат крила“.

„Колоездачката“ носи награда за Най-добро перо през 2017 в конкурса „Под върха II“ на Софийски планински клуб.

„Пеперудите и Лайла“ е отличена с една от петте първи равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена“ през 2017 г.

„Рибоглавец“ печели специална награда в конкруса „Морето“ (2017) на сдружение „Лумен“.

„Девширме време“ е отличен с втора награда в категория „История и традиции“ в конкурса „Изящно перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност, Чикаго, 2017.

Валентин Попов-Вотан за „Ангелите нямат криле“

Често задават на творци въпроса „Коя е любимата ви творба?“, на което повечето отговарят уклончиво. Което ще направя и аз, въпреки че „Ангелите нямат криле“ свързвам с изключително приятни и топли спомени. Работата ми с Гергана по корицата на книгата беше удоволствие, защото и тя е духовито скорпионче. Иван Величков, Сибин Майналовски, Явор Цанев, Елена Павлова, Диана Петрова – всички те допринесоха много за това книгата да е завръшено бижу на хорър действителността в литературата.

Освен всичко това, голяма част от разказите в „Ангелите нямат криле“ са носители на отличия от различни национални и международни конкурси, което няма как да не ме радва като автор.

Благодаря на всички замесени в това начинание – ангелите да разперят криле.

Leave a Reply