Колко струва изкуството?
Какво е изкуството?
Преди да се запитаме колко струва изкуството, нека обърнем внимание на дефиницията за изкуство.
Думата изкуство идва от старобългарски – искоусъ, което означава опит, изпитание. А предполагам сте чували “изкусен майстор”, явно не е случайна тази комбинация от думи, която означава майстор, създаващ изкуство.
Според вездесъщата wikipedia изкуство е:
“Гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови и изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.”
Това определение е толкова пълно с условности, че остава загадка как изобщо някаква дейност или произведение би могло да се дефинира като изкуство. Също толкова хаотично става, когато се опитаме да разберем видовете изкуства, класификацията им и да надникнем по-дълбоко във водите. Затова нека спрем до тук и да дефинираме сами видовете изкуства, които са най-често срещани.
Видове изкуство
Древните гърци предвидливо са дефинирали богините, които да отговарят за поезията, изкуството и науката, за да нямат такива обърквания, както нас, ако се зачетем в wikipedia. И така в крайна сметка от 3 в началото до нас достигат 9 музи, които са:
- Калиопа – муза на епическата поезия и майка на Орфей (интересно, ако Калиопа е древногръцка муза наистина, как Орфей е афроамериканец в кинопродукуция, но това е отделна тема);
- Клио – муза на историята;
- Урания – муза на астрономията;
- Ерато – муза на любовната поезия;
- Евтерпа – муза на лирическата поезия;
- Мелпомена – муза на трагедията;
- Талия – муза на комедията;
- Терпсихора – муза на танците;
- Полихимния – муза на химните и пантомимата;
Нека зачертаем тези от музите, които отговарят за науката – Урания и Клио (макар че в наши дни историята вече е по-скоро изкуство за създаване на фантазни светове, отколкото наука, но нека бъдем традиционалисти).
Какво остава в тестето карти, с което ще търсим отговор на въпроса за видовете изкуства? Любовната поезия, лирическата поезия, епическата поезия, нека ги обединим в ЕДНО – просто поезия. Както и остават танците, пантомимата, химните (нека е музиката) и театъра (пак ще обединяваме няма как).
Добре, както казват акушерките – “Имаме разкритие”. Нека се обърнем към съвремието, защото изкуството е пряко отражение на социалния и икономически живот на обществото и отразява неговите качества и/или недъзи. Имаме вече музика, имаме и танц, значи имаме балет, театър и цирк, имаме сценография, имаме фотография, имаме кино, имаме литература и изобразително изкуство – може би най-популярното, а и, ако питате мен, първото изкуство изобщо в света, наред с музиката. Защо ли? Ами още пещерните хора са оставяли своите отпечатъци от длани по стените на пещерите, търсели са специална почва, която да примесят с вода, за да се получи червеникав цвят, изобразявали са бойни сцени и т.н. Така че веднага след музиката (да не забравяме, че преди да можем да говорим и да комуникираме, сме чували птичи песни, звуци на животни и мелодично сме ги имитирали, докато музиката е станала е част от ежедневието), нареждам изобразителното изкуство и веднага прескачам в наши дни и приписвам към него и различните видове дизайни – графичен и уеб. След музиката идва и танцът – естествено продължение на желанието човешкият дух да изрази желанието си хоризонталните намерения да придобият първоначално вертикален изказ. А веднага след тези три “първобитни” или по-добре основополагащи изкуства, идва литературата (прозата). Най-вероятно първоначално е било прозаичното изкуство, изразяващо се в графично-йероглифно (на по-късен етап, а в началото пиктографски” предаване на мисли от сорта на:
“Не закъснявай за големия лов на мамути, защото ще ми ядеш бухалката”
или
“Отивам на лов с русата от съседната пещера, не ме търси повече”
или
“Вземи детето от корема на саблезъбия тигър – стига е лентяйствало”
или
“Гласувайте за вожда с най-дебел череп!”
или
“Вълшебни камъчета при болки в стомаха – да се приемат по три пъти на ден с динозавърска кръв”
Останалите видове изкуства са производни на основополагащите, които вече дефинирах, с намеса на развитите технологии и техника, така че нека засега не им обръщаме внимание.
Колко струва изкуството?
Нека първо намерим цена за щастието в едно от изкуствата – поезията:
„Колко струва щастието?“
-Колко струва щастието, старче?
– Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари –
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!
Мадлен Алгафари
Може би още със самото заглавие ви е станало ясно, че точна и конкретна цена няма. Все едно да питаме колко струва човешката душа, колко струва щастието, колко струва да си добър и т.н. Всъщност нищо не струва, нищо от това, което изредих няма цена. То е надморално състояние на духа, което се достига трудно и като човек, и като творец. И макар на някои произведенията на изкуството да може да се сложи цена, то на други това е абсолютно невъзможно, а и безсмислено. Най-скъпата картина в света е “Мона Лиза”, оценена на 100 милиона долара. Но е абсолютно невъзможно някой да се сдобие с нея нито на тази, нито на друга цена. Само за сравнение – съвсем легално е продадена репродукция на въпросната картина за 2,9 милиона долара. А колко струва един стих? Разказ? Роман? Танц? Никой не може да измери и често стойността, на която изкуството се търгува е продукт на пазарната икономика без никаква връзка с качествата на произведението. Факт е, че в обществото битува мнението, че добрите и стойностни творци, тези, които утре ще бъдат класици, са бедни и недооценени. Дали това е така, обаче за всички, които са wanna-be творци, в частност писатели? Световното културно наследство би избухнало, ако всеки, който твори в наши дни, не го оценяват и е беден, утре стане класик – просто бихме заредили вселената с творчество за няколко първични взрива.
И в крайна сметка, изкуството струва толкова, колкото неговият автор не би могъл да откаже. Без значение дали става въпрос за ръкопляскане, почит, уважение, признателност…
Прекрасна статия, благодаря, Вал! И стихотворението, което си цитирал, е великолепно. Четох и други статии – всички ми бяха интересни, така че ще споделя някои (вечно актуални) тук-там, където имам профил. Поздравления за усилието ти за систематичност и качествено съдържание! Успех в думите и делата!