Колко струва изкуството?

Колко струва изкуството?

Какво е изкуството?

Преди да се запитаме колко струва изкуството, нека обърнем внимание на дефиницията за изкуство.

Думата изкуство идва от старобългарски – искоусъ, което означава опит, изпитание. А предполагам сте чували “изкусен майстор”, явно не е случайна тази комбинация от думи, която означава майстор, създаващ изкуство.

Според вездесъщата wikipedia изкуство е:

“Гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови и изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.”

Това определение е толкова пълно с условности, че остава загадка как изобщо някаква дейност или произведение би могло да се дефинира като изкуство. Също толкова хаотично става, когато се опитаме да разберем видовете изкуства, класификацията им и да надникнем по-дълбоко във водите. Затова нека спрем до тук и да дефинираме сами видовете изкуства, които са най-често срещани.

Видове изкуство

Древните гърци предвидливо са дефинирали богините, които да отговарят за поезията, изкуството и науката, за да нямат такива обърквания, както нас, ако се зачетем в wikipedia. И така в крайна сметка от 3 в началото до нас достигат 9 музи, които са:

  • Калиопа – муза на епическата поезия и майка на Орфей (интересно, ако Калиопа е древногръцка муза наистина, как Орфей е афроамериканец в кинопродукуция, но това е отделна тема);
  • Клио – муза на историята;
  • Урания – муза на астрономията;
  • Ерато – муза на любовната поезия;
  • Евтерпа – муза на лирическата поезия;
  • Мелпомена – муза на трагедията;
  • Талия – муза на комедията;
  • Терпсихора – муза на танците;
  • Полихимния – муза на химните и пантомимата;
By Gunnar Bach Pedersen – Собственоръчно заснето, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1617391

Нека зачертаем тези от музите, които отговарят за науката – Урания и Клио (макар че в наши дни историята вече е по-скоро изкуство за създаване на фантазни светове, отколкото наука, но нека бъдем традиционалисти).

Какво остава в тестето карти, с което ще търсим отговор на въпроса за видовете изкуства? Любовната поезия, лирическата поезия, епическата поезия, нека ги обединим в ЕДНО – просто поезия. Както и остават танците, пантомимата, химните (нека е музиката) и театъра (пак ще обединяваме няма как).

Добре, както казват акушерките – “Имаме разкритие”. Нека се обърнем към съвремието, защото изкуството е пряко отражение на социалния и икономически живот на обществото и отразява неговите качества и/или недъзи. Имаме вече музика, имаме и танц, значи имаме балет, театър и цирк, имаме сценография, имаме фотография, имаме кино, имаме литература и изобразително изкуство – може би най-популярното, а и, ако питате мен, първото изкуство изобщо в света, наред с музиката. Защо ли? Ами още пещерните хора са оставяли своите отпечатъци от длани по стените на пещерите, търсели са специална почва, която да примесят с вода, за да се получи червеникав цвят, изобразявали са бойни сцени и т.н. Така че веднага след музиката (да не забравяме, че преди да можем да говорим и да комуникираме, сме чували птичи песни, звуци на животни и мелодично сме ги имитирали, докато музиката е станала е част от ежедневието), нареждам изобразителното изкуство и веднага прескачам в наши дни и приписвам към него и различните видове дизайни – графичен и уеб. След музиката идва и танцът – естествено продължение на желанието човешкият дух да изрази желанието си хоризонталните намерения да придобият първоначално вертикален изказ. А веднага след тези три “първобитни” или по-добре основополагащи изкуства, идва литературата (прозата). Най-вероятно първоначално е било прозаичното изкуство, изразяващо се в графично-йероглифно (на по-късен етап, а в началото пиктографски” предаване на мисли от сорта на:

“Не закъснявай за големия лов на мамути, защото ще ми ядеш бухалката”

или

“Отивам на лов с русата от съседната пещера, не ме търси повече”

или

“Вземи детето от корема на саблезъбия тигър – стига е лентяйствало”

или

“Гласувайте за вожда с най-дебел череп!”

или

“Вълшебни камъчета при болки в стомаха – да се приемат по три пъти на ден с динозавърска кръв”

Останалите видове изкуства са производни на основополагащите, които вече дефинирах, с намеса на развитите технологии и техника, така че нека засега не им обръщаме внимание.

Колко струва изкуството?

Нека първо намерим цена за щастието в едно от изкуствата – поезията:

„Колко струва щастието?“

-Колко струва щастието, старче?

– Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;

умение да се погребваш и пак да се родиш;

търпение, когато почти ще се взривиш;

пречупената гордост, признатите лъжи;

изпросената помощ, когато ти тежи;

научени уроци в сълзи, вини и страх;

и не един признат или изкупен грях;

и дадената прошка, когато още ни боли;

и мъдрото смирение, когато сме сами!

На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи

за истинското щастие, платено не с пари –

с любов и будни нощи над детското креватче,

когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Мадлен Алгафари

Може би още със самото заглавие ви е станало ясно, че точна и конкретна цена няма. Все едно да питаме колко струва човешката душа, колко струва щастието, колко струва да си добър и т.н. Всъщност нищо не струва, нищо от това, което изредих няма цена. То е надморално състояние на духа, което се достига трудно и като човек, и като творец. И макар на някои произведенията на изкуството да може да се сложи цена, то на други това е абсолютно невъзможно, а и безсмислено. Най-скъпата картина в света е “Мона Лиза”, оценена на 100 милиона долара. Но е абсолютно невъзможно някой да се сдобие с нея нито на тази, нито на друга цена. Само за сравнение – съвсем легално е продадена репродукция на въпросната картина за 2,9 милиона долара. А колко струва един стих? Разказ? Роман? Танц? Никой не може да измери и често стойността, на която изкуството се търгува е продукт на пазарната икономика без никаква връзка с качествата на произведението. Факт е, че в обществото битува мнението, че добрите и стойностни творци, тези, които утре ще бъдат класици, са бедни и недооценени. Дали това е така, обаче за всички, които са wanna-be творци, в частност писатели? Световното културно наследство би избухнало, ако всеки, който твори в наши дни, не го оценяват и е беден, утре стане класик – просто бихме заредили вселената с творчество за няколко първични взрива.

И в крайна сметка, изкуството струва толкова, колкото неговият автор не би могъл да откаже. Без значение дали става въпрос за ръкопляскане, почит, уважение, признателност…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]