Прах по крилете на времето

В основата си, аз убивам времето, – продължи той, – а то умира дълго.
Реймънд Чандлър

Убийство на времето

Това е най-лесното нещо на света през 21 век. Хората се превърнаха в професионални убийци на времето си. А от там и на себе си. Ежедневието пред правоъгълника, който носи названието ‘smart’, без значение дали е телевизор, таблет, компютър или телефон, е едно дълго, но сигурно убийство. Родените са сякаш със smart phone в ръка и бързат заедно с устройствата към логичния завършек на всичко. И през цялото това попиване на екзотични новини, гледки, филми, игри, светове, техния свят преминава недокоснат истински. Отива си девствен от тях и запазва само недиректни следи от консумацията им. Затова пък смъртта на техника е предизвестена и точно изчислена, така че след година-две да превърне нуждата от притежание на нов правоъгълник в болестна зависимост, която трябва да бъде задоволена. Превръщането на предметите в идоли, обезсмисли идеологизирането на човешки дух. И той се превърна в аналогова следа върху прашния път на животът, който не ще бъде извървян, който дори не ще бъде съзерцаван.

Откровен убиец

-Винаги ли си толкова откровен? – Спестява време.
Джонатан Л. Хауърд

Доколкото е възможно във век на дигитален маскарад, в който рекламите целят заблуждаване и дезинформация с едничката цел продажба на продукт, хората не спестяват време, а го пилеят. Те сякаш сами желаят да бъдат излъгани и да постигнат притежание на предмети, които не са им необходими. Сякаш тези предмети са паметник на изгубеното време. Изгубено в гледане на реклами, в сравняване на цени, в поръчки, в търсене на физически магазини и т.н., и т.н. Откровеността стана лъжа, която никой не практикува, защото истината е изнасилена и положена на дъното на Марианската падина. Лицемерието е новата дреха на всеки уважаващ себе си човек. То измества ценностите и налага фалшива реалност за истинските неща. И цяла многомилионна кохорта от лъжепророци и воини на лицемерието се вихрят из социални платформи, налагайки псевдонужди, псевдоусещане за красота, псевдомислие, псевдоживотоподобие, псевдоморал, псевдокултура. По този начин и благодарение на тях хората доубиват времето като не са откровени.

Войната за времето ни

– Колко забравихме по време на войната! – Преди всичко ние забравихме себе си.
Юлиан Семьонов

А войната е тук. И не е под формата на бомби и стрелба. Но е масова и е световна. Войната е за времето ни. За всеки един миг, който би ни направил отново хора, а не лъже човеци, чиято функция е икономическо дарителство и консуматорско съществуване далеч от истинския живот и природа. Войната е и за здравето на хората, защото едно болно общество е едно контролируемо и слабо общество. И неговото време е ограничено. Окрадено и загубено.

Време за война

Майко, ще хвърлят ли бомбата?….Майко, трябва ли да вярвам на правителството?
Pink Floyd, „Mother“

Как мислите? Колко бомби хвърлиха правителствата, борейки се за мир? Колко правителствата доказаха, че служат на всичко друго, но не и на прогреса и на хората? Колко купища пари бяха хвърлени за нови и модни джаджи, безумно безсмислени научни изследвания, а гладуващите не намаляха? Колко се подобри здравеопазването, за да даваме все повече и повече пари, за да “се закрепим” и да дадем времето и силите си за… някаква система, които ни поддържа “на системи”?

Залезът на човечеството

И в крайна сметка всяка сутрин, когато се погледнем в огледалото, виждаме залеза на слънцето, потъващо зад мостовете, които изграждаме, за да се преминем уж по-напред, и зад стени, които изграждаме, за да се защитим от нас самите.