Радиоактивните момичета

Радиоактивните момичета

10 ужасяващи детайла около радиоактивните момичета

Вероятно има стотици, ако не и хиляди вредни химикали в продуктите и устройствата, които ползваме ежедневно – в домакинските уреди, килимите, медицинското оборудване, електрониката, може би и в играчките. Спомням си, че в близките изминали години, бяха открили вредни химикали в мартениците.

Или опасните вещества, използвани в производствената линия присъстват като остатък в крайния продукт или са първичен материал за производствения процес…

Започвам да пиша тази статия с идеята всеки да се замисли и да има предвид какво се случва в контекста на индустрията, печалбите, икономическия напредък. Всеки да си даде сметка на кои източници може да вярва и на кой да се довери. 

Синтетичните химикали са в почти всеки продукт, който хората използва, докосват, консумират ежедневно. Някои от тях са потенциално опасни и могат да причинят сериозни дългосрочни последици за здравето.

Според Агенцията за опазване на околната среда, повече от 40 000 химикали се използват в потребителските продукти в САЩ (за Китай например едва ли има данни, но мога да си представя там какво е), от които само по-малко от 1% са тествани за безопасност.

Темата е в контекста на вече несъществуващата Radium Corporation на САЩ и две други компании, които произвеждат светещ циферблат на часовници на база на радий, веществото, използвано в произведствения процес на продукта, убива работници.

Историята на тези работници, известни като Радиоактивните момичета, задейсва регулации за стандартите за безопасност на труда в САЩ.

Чудно вещество

В началото на Първата световна война, в началото на 20-те години, нова гореща джаджа е ръчният часовник с циферблат, който свети в тъмното.

В целите щати са открити няколко фабрики, които произвеждат тези циферблати, като рисуват числата и стрелките с материал, съдържащ радиокативен елемент, известен като радий.

По същото време радият е използван за лечение на рак. Мнозина вярват, че това е чудотворно вещество с чудодейно лечебни свойства. Което води до употребата му в различни продукти – от козметика до паста за зъби.

Скъп материал

По онова време радият е цяла лудост. Цената му е около 2 милиона днешни долара за грам. Работничките във фабириките дори смятат, че е полезно за здравето им това директно излагане на радий.

Самият радий е открит през 1898 от Мария и Пиер Кюри, но неговите свойства и качества все още не били известни към момента, когато се развива действието с ръчните часовници.

Но въпреки неизвестното, някои продавачи обещавали, че той може да увеличи сексуалното желание, да удължи живота, а лекари са го ползвали дори при лечение на настинки?!

Наточване с устни

В споменатите по-горе фабрики за работа кандидатсват млади жени, защото заплащане е добро – 5 цента на часовник, а и работодателите са търсели момичета, защото ръцете им са по-фини и елегантни – идеални за този тип работа. Казано им е да нарисуват малки цифри на циферблата на ръчни часовници. Тъй като числата са доста малки, част от рутината в работата била да поставят върха на четката за рисуване между устните си, за да я изострят и да могат да пишат числата. Точно както правите, ако трябва да вденете конец в иглено ухо – наплюнчвате го директно с уста или език. Представете си, обаче как четката вече веднъж е ползвана с радий, после се „наточва“ с устни, за да се рисува с нея върху следващия часовник… Всеки часовник има 12 часа, а на ден най-добрите работнички са можели да направят до 200… От всяко докосване до устата момичетата са поглъщали по мъничко радий…

Момичетата

Боядистването на циферблатите е поверено на жени в три производствено съоръжения в САЩ – Радиум Корпорейшън в Ориндж, Ню Джърси, Радиум Дайъл Къмпани в Отава, Илинойс и предприятие в Уотърбери, Кънектикът. Всяко момиче, чиято работа е да рисува светещ цифербалт, е наречено „радиокативно момиче“, поради небрежната техника, която води до радиационно отравяне.

И всичко е наред до един момент. Когато много от тях започват да страдат от тежки симптоми като ракови тумори и влошаване на състоянието на челюстните кости.

Амелия Маджия

Една от първите работнички, жертви на множество заболявания, е Амелия Маджия, която рисува числата по циферблатите в Радиум Корпорейшън. Тя започва да страда от зъбобол, а след отстраняване на зъба, болката се прехвърля на съседния зъб. На местата на извадените зъби се отварят кървави и болезнени язви. А болестта продължава да се разпространява в устата, долната челюст и други части. През 1922 година Маджия умира само на 24 години от масивен кръвоизлив, а лекарите установяват причина за смъртта – сифилис.

Отричане

Все по-голям брой от работничките се разболяват тежко. Много от тях имат същите симптоми като Маджия. Работодателят им продъжлава да отрича всякаква връзка между болните момичета и производството във фабриката.

Опасността от спад в бизнеса ги принуждава да направят независимо проучване на въпроса, което потвърждава подозрението.

Компаниите обаче не приемат заключението и възлагат допълнителни задачи, които да подкрепят тяхната наратива, че условията на труд са безопасни и, че тези заболявания нямат връзка с работата във фабриката.

Учудващо или не, те успяват да убедят обществеността в своята теза.

Първо дело

Харисън Мартланд – патолог, категорично демонстрира, че радият е отровил момичетата. Той доказва, че радиокативният елемент може да унищожи човешкото тяло отвътре. Индустрията ожесточено започва да се брани и да дискредитира доказателствата на д-р Мартланд.

Но радиокативните момичета се присъединяват към усилията да отвърнат на удара. През 1925 година Грейс Фрайър решава да заведе дело срещу фабриката в Ню Джърси, но минават две години, докато намери адвокат, който да се наеме да движи делото ѝ пред съда. Делото ѝ е широко отразено от медиите, докато оплакванията на другите болни работници от другите фабрики са неглежирани.

Световна новина

През 1927 година адвокат Реймънд Бери поема делото на петимата работници, сред които Грей Фрайър. Но при първото явяване в съда през януари 1928 година никое от петте момичета не може да вдигне ръка, за да положи клетва. Две от тях са приковани към легло. Медийната сензация по случая създава правен прецедент и се превръща в основа за въвеждане на стандарти за безопасност на труда. Историята на момичетата прави въпросът за условията на труда световна новина.

Случаят приключен

В крайна сметка делото приключва през 1928 година в полза на радиоактивните момичета, поставяйки крайъгълен камък в закона за професионалната опасност. Докато историята продължава да се появява, опасността от радия е пред очите на всички.

Техниката за наточнаване с устни вече не се прилага, а работниците започват да носят предпазни средства в заводите. Все повече и повече жени започват да водят дела. През 1939 година Върховният съд отхвърля жалба на компаниите, работещи с радий. А през 1938 година Администрацията по храните и лекарствата забранява ползването подвеждащата опаковка на продуктите, прозиведение на база на радия.

Преживелите радиационно отравяне получават обезщетение, а в смъртните им свидетелства се изписват правилните причини за смъртта, а не „сифилис“.

Късметлийки

Не всички от момичетата, които рисуват циферблати на часовници на базата на радий, обаче страдат от радиационно отравяне. Мей Кийн е една от малкото късметлийки. Тя умира през 2014 година на възраст 107. Друга оцеляла е Мейбъл Уилямс, която също доживява до 105 години, но пък тя никога не е ползвала „наточване с устни“.     

И докато може да се каже, че този случай претърпява благоприятно развитие за бъдещите поколения, тъй като медиите и лекарите са били сравнително не, или по-малко, зависими от индустрията и цялата система, какво ли би било, ако в наши дни, когато всяка една сфера е срастнала се с бизнеса (фармацевтичен, хранително-вкусов и т.н.), имаше радиоактивни момичета? Може би всички щяхме да послушаме рупорите на властта и да кажем "нищо им няма, те са сифилистички" или да ги заклеймим като подкопаващи основите на демокрацията.