Седемте добродетели на добрия писател

След огромния интерес на статията “Седемте смъртни гряха на начинаещия (и не само) писател” смятам е редно да споделя и кои са седемте добродетели, за да е успешен един автор. Жорж Сименон казва: “Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен”, което само по себе си определя и логиката, че седемте добродетели всъщност целят да те направят нещастен. Но тъй като в природата има равновесие, няма как всичко да е 6 – все нещо трябва да страда. Вие избирате дали това ще е творчеството Ви или самите Вие. Затова нека направо се обърнем към Седемте добродетели и да преценим дали писането изобщо е за нас:

1. Целомъдрие

Повечето успели писатели пишат, за да се избавят от самотата си, или за да сътворят по-красив и угоден за тях свят. Техният образ е нещо като на Чъки (Бог в сериала “Supernatural”). Възможно е тази творческа отдаденост да е разнопосочна и не чак толкова концентрирана, което няма да направи възможно достигането на изискан стил, който да плени публиката. Затова е нужно всеки начинаещ писател да е целомъдрен, което се тълкува в контекста на това, че започвайки една творба е нужно тя да бъде завършена и чак тогава да се отдаде на друга. Прескачането от разказ на разказ, от стих на стих, от роман на разказ, размива съзнанието и се губи еднообразния вече заложен начин на изразяване в първичната творба. Затова не скачайте от този на онзи проект като Николета от футболист на футболист.

2. Лишение

Писането е лишение от реалност. Няма спор за това, нали? Или ако има, ще се радвам да ми споделите като коментар, какво е изключението от правилото. Лишенията обострят писателския дух и перото става далеч по-целенасочено и точно. Възможно е дори да се приеме, че писането с лишение е вид психично дрогиране, което кара съзнанието да работи на съвсем друго ниво. Като при Луис Карол например. От друга страна не забравяйте, че когато се наплюскате на обяд като Пеевски, мързелът се разлива из цялото Ви тяло и едва ли имате някакво желание да мислите, камо ли да пишете.

3. Щедрост

Щедростта е благодетел, която всеки човек (дори и писател), би трябвало да притежава. Бъдете щедри, споделяйте идеи, споделяйте творби на ваши колеги/ конкуренти, които са ви допаднали. Дори заимствайте щедро зрънца от тези колеги или конкуренти, защото няма да е учудващо, ако Вие успеете да напишете нещо далеч по-добро и стойностно. Важното е да внимавате да не се получи като с дисертацията на г-н Илиев, защото никой няма да пита баба ви. Повтарям: Да пита баба ви!

4. Трудолюбие

Най-важното качество на един писател е трудолюбието. Не говоря да преметете блока, да озелените междублоковото пространство или да полеете мушкатото на комшийката, а да пишете целенасочено и постоянно, слагайки си срокове, брой думи на ден и т.н. Не пестете усилия за корекция и редакция, не пестете усилия да пренаписвате цели пасажи, ако смятате, че това ще подобри текста Ви. А мушкатото не го мислете, все ще има поне един комшия на съседката, който не иска да е писател. Макар че статистиката говори друго.

5. Търпение

Още едно много трудно нещо, особено за творческите личности, каквито сте Вие. Но е задължително да бъдете търпели и да продължавате да се развивате и да вървите напред чрез творчеството си. Дори да не виждате успеха, не се отказвайте, работете – бавно и методично. А признанието ще дойде. Или скоро, или по-късно или след като умрете, но тогава ще бъдете класик. А и да не дойде, все тая – вече сте мъртви и няма да Ви пука за тщеславието (за първи път използвам тази дума и ми се иска да чуя аплодисменти).

6. Добродушие

Тук имам да пиша и да споделям много, но доста “успели” автори ще бъдат обидени и огорчени, затова ще подходя добродушно. Само ще Ви повторя, че блага дума – железни врати отваря. Не бъдете завистливи, не плюйте по колеги – графомани, не се заяждайте по форуми и групи, както не веднъж в младостта си съм правил, защото това затваря определени врати и възможности, които към момента на заяждане, не Ви е било ясно, че съществуват и могат да са опция, която да съкрати пътя към жадувания УСПЕХ. Дори някой колега по перо да Ви дразни или да не Ви допада как и какво пише, подкрепяйте го. Така той ще продължи да копае дъното, докато Вие ще се развивате напред и нагоре.

7. Смирение

Безспорно е важно като творци да сме смирени. Когато ни посочат грешките, да се замислим и да ги анализираме, евентуално да преработим това, за което ни критикуват. Да чуваш какво ти говорят околните, какво мнение имат, какво смятат за творчеството ти, е благословия, която с благодарност и смирение трябва да приемаме. Категорично препоръчвам на хейтърските книжни ревюта в гудрийдс (много здраве на г-н Книжен Задник) да не отговаряте, винаги можете да изпсувате на глас у дома си, а за пред хората да напишете в коментар: “Благодаря за Вашия отговор. Радвам се, че сте прочели книгата ми.” Така ще е по-добре за Вашата нервна система, а и за обществения имидж, който градите, защото скандалното поведение е приоритет на плеймейтки, кечисти и начинаещи (и не само) политици.

Смятам, че двете поредни статии, тази за “Седемте смъртни гряха…” и настоящата за “Седемте добротетели…” ще Ви помогнат да се изградите като един нещастен, но отдаден творец, или пък да Ви отвратят от писането и да започнете своя истински, реален живот отново, но с далеч повече желание и хъс.

4 thoughts on “Седемте добродетели на добрия писател

  1. Димитър Димитров says:

    Трябва да внимаваме с критиката, колкото и да сме смирени. Преди години се вслушах в една остра критика и това ме накара да прекратя да пиша доста дълго време!…

    • val says:

      Нужно е да се чува критиката, но да се обмисля. Вашето решение е било крайно, може би продиктувано от обида. Но пък не трябва да се забравя, че често се среща и необяснимо хейтърство, което не е обект на обмисляне и преценка 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]