Невидими чудовища

nevidimi chudovishta

Чудовищата в митологията

Всяка една митология е основана на свръхестественото и е изпъстрена с протагонисти и антагонисти. Обикновено това са двата основни героя, които носят идеята на всяко произведение. Или казано на уличен език това са „добрият“ и „лошият“ герой. Примерите за такива образи, както в киното, така и в литературата, са безброй. Най-често срещано е в митологията антогонистът да е чудовище.

Нашата, българската митология, не прави изключение. Ламята е влечугоподобно същество, понякога с три глави, понякога с девет. То върши злини, а срещу него се изправят юнаци. Доста често ламя и змей се бъркат, но докато ламята е женско изчадие (да се прощават толерастите от ЕС), то змеят е мъжко създание. За разлика от ламята, змеят може да носи и положителност и да е протагонист. Най-пресен пример за това е „Кало Земя“ от Хальов.


Друго ужасяващо същество е Баба Яга, отново изцяло женски образ, които плаши децата в приказките.
Лош мъжки образ на злонравно и злодействащо същество е Торбалан. Трудно може да се дефинира как точно изглежда той, но основната му характеристика е, че отвлича лошите и непослушни деца в една голяма торба.
Чудовищата, които човешкото съзнание е сътворило (или може би срещало в миналото), са неизборими: брегини – женски духове, които обитават бреговете на реки, езера и отвличат невнимателни деца; блатници – мъжки духове, обитаващи блатата, които отвличат в дълбокото невнимателните пътешественици и ги давят; вили, самовили, самодиви – женски същества с човешки облик, които познават гората, природата, билките и могат да притежават, както отрицателни, така и положителни качества, случва се приказки самодива да залюби юнак, да помогне герой и т.н.; домовик и домница – мъжки или съответно женски дух на починал родственик, който обитава дома след смъртта си, защото е твърде привързан – може да прави пакости или добрини, затова в миналото са оставяли храна нощем, тъй като е известен с апетита си; кръчини; курдуши; лесници; морици; опоици; полудници; рароги; симаргали; таласъми и още много, много.

Глобализмът спомага и културния фолклорен обмен и в произведения на изкуствата да взаимстват същества, да срещаме в българския сетинг, същества, харекатерни за Япония, Китай и т.н.

Чудовищата в живота

Безсъмнение всички тези впечатляващи образи в миналото са имали своята функция – да обяснят необяснимото, да дадат някакъв стимул, да предадат някаква мъдрост. Човешкото съзнание е имало нужда да „обвини“ някого за това, че кравите му са умирали в обора, че неизличима болест е хванала детето му, че близък е изчезнал по пътя за съседен град и т.н. Логични обяснения има, но те са от позицията на настоящото ни познание. Тогава, в миналото, когато човек тепърва е опознавал света и е изграждал връзки с природата, за да намери своето място, чудовищата са били необходими, за да се материализира злото – то да стане видимо и съответно да бъде преборено от протагонистите.

Има ли чудовища в наши дни?

Дали наистина има чудовища в наши дни? Дали съществуват вампири, караконджули, торбалани, лами и змейове, дали самодиви танцуват в затънтените поляни далеч от хорските погледи? Не знам. Знам, че чудовищата са проводник на злото, а то е навсякъде около нас (както и доброто). То живее и расте в нас, хората, и само от нас хората зависи дали му даваме това, което иска, за да ни обхване постепенно и да ни овладее.

Индианска легенда

Това, което смятам, е предадено най-добре в една известна индианска легенда, която се върти из интернет пространството от години. Дали наистина е на чероки, дали е художествена измислица, едва ли има значение. Важно е внушението и посланието, мъдростта, която си струва да възприемем и дадем всичко от себе си да застанем на правилната страна, да нахраним правилния вълк, за да оставим след себе си един по-добър свят:

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър– той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]