май
Ето какво споделя Велислава Великова:
„Казвам се Велислава Великова, тъкмо навърших 21 и като че ли усещам тежестта на пълноправието, което тази цифра ми дава като гражданин на света. С Археология се занимавам, Епиграфика в частност, като имам честта да съм възпитаник на преподаватели от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – всички титани в своите научни области.
Писането като че ли винаги е било бягството ми от света. Години наред поддържах с много усилия образа на вечно засмяното, позитивно дете, което изпълнява това, което се очаква от него, за да улесни и без това трудния живот на хората, които обича. Е, в тези моменти белите листи бяха това, което ме спасяваше от тинята на собствените ми мрачни мисли, затиснати зад прецизно изваяната усмивка, разработена в продължение на дълги години.
Мога смело да заявя, че голяма част от нещата, които пишех, пишех към себе си. Отправях послания уж към другите хора, а всъщност хвърлях камъни в своята си градинка. Успях обаче за щастие да надрасна този си етап, да осъзная, че съм човешко същество, а не планина. Научих се да се усмихвам искрено и в този момент видях света обагрен другояче. Научих се да слушам песента на птиците, да различавам точно определения нюанс на синьото, характерен за небосвода през Април и Октомври. Научих се и да изливам точно тези емоции върху белия лист.
Пиша основно кратички разкази, пробвала съм се и с поезия. Имам някое-друго признание от разни конкурси, но за мен са по-важни емоциите, които влагаме в текста, отколкото признанията, които този текст е получил. Ако зная, че някой от разказите ми е накарал някого да се усмихне, то значи този разказ е изпълнил изцяло предназначението си.
Усмихвайте се, плачете, падайте, ставайте, мили читатели! В това е красотата на живота. В това е пъстротата на света! Бъдете малки, бъдете раними, бъдете безсилни, бъдете целеустремени, бъдете непримирими, гледайте арогантно живота в очите! Бъдете човеци, мили читатели, а не планини!“