„Противоотрова“ – Георги Даракчиев

Дебютът на Георги Даракчиев на литературната сцена в България бе на 30.09.2020 г в „Artline Studios“ в София. Обстановката бе изискана, а интериорния дизайн – зашеметяващо добър. Заслужава си да се отбележи, че музикалния фон бе от стари класически рок парчета като Whitesnake, Deff Leppard, Jimi Hendricks, които постепенно отстъпиха място на британските машини – Iron Maiden.

Aвторът разказа за перипетиите, през които е трябвало да мине, за да види книгата му бял свят на хартия, а съпругата му прочете част от разказ. След което всички гости на събитието се наредиха за автограф от писателя.

Има още какво да разкажа за това събитие, което ме впечатли наистина, но така или иначе темата е друга, а именно да споделя впечатления от дебютния сборник с разкази.

Разказите в „Противоотрова“ са 8, а откриващият е трибют към класика на криминалния роман – Реймънд Чандлър. В „Не казвай сбогом, моя красавице“ частния детектив Фил Морети е нает да открие изчезналата дъщеря на богат адмирал. Класическа фенфикшън история ала-чандлър, която увлича и загатва способностите на автора в изграждането на сюжет в не лесния за писане криминален жанр. Лично на мен ми липсваше повече екшън и перипетии пред главните герои, но щипката фантастика, която беше вкарана, определено бе на място и донесе за пълна наслада и удоволствие от прочетеното.

В „Робин Милостивия“, който разказ е най-обемния в сборника, нещата рязко взеха друг завой. Преплетоха се времеви линии, за да се тръгне от звучене тип легенда или „Монахът“ на Матю Грегъри Луис към нашето съвремие и да се разкрие тайната на едва ли не митологичен образ от ранга на Робин Худ и неговия брат. Определено потапянето в атмосфарата на времето на развитие на действието бе пълно, а историята звучи реалистично. Определено това е един чудесен приключески разказ с доста мистицизъм.

„Арденския призрак“ е чудесна история за край лагерния огън. Отново се сблъскваме с необяснимото и призрачното, но този път на различни бойни полета в различни времеви периоди.

В „Лице на прозореца“ отново е застъпена военната тематика с фантастичен елемент. По принцип във всички разкази на автора на такава тема прозира неговата ненавист към войната, към убийствата, безсмислието на това едни срещу други да се изправят хора, които имат семейства, майки, бащи, и просто заслепени от политиката са поставени като пешки на шахматната дъска. Тук има и романтична нишка, която показва, че изкуството обединява вражеските страни и дава на хората онзи смисъл, който определя желанието за живот.

„Коджиро“ е разказ за Фукушима и геройството, за себеотрицанието, за да се предотврати екологична (а и не само) катастрофа. Има ли самураи или тяхното битие няма място в съвременния свят?

„Малките детайли“ са наистина важни, още повече, че и Alice Cooper пее така в една песен. Факт е, че заиграването с пътуването във времето, повлияване на минало, за да се постигне определено бъдеще, е любима тема на филми и книги. Но никой не е в състояние да даде отговор дали настоящето и/ или бъдещето могат да бъдат променени, ако човек се върне във времето и промени миналото. Интересен разказ за надпреварата между САЩ и СССР.

„Противоотрова“ е закриващият разказ, който отново ни потапя в криминален случай. Действието се развива в бъдещето, а животът на обитателите на колонизираната планета е застрашен. Тук отново Георги дава заявка, че жанра му е присърце и му идва отвътре да изплита казуси, които характерните му и добре описани герои разрешават (с лекота).

Сборникът „Противоотрова“ на Георги Даракчиев е изключително силен дебют в съвременната българска литература и спекулативните ѝ жанрове. Атмосферата на всяка една творба е умело изградена и остава някакъв „винтидж“ дъх у непредубедения читател, още повече, че Георги не се свени да забърква междужанрови сюжети, които обаче звучат неимоверно реалистично и истински. Зад всяка една от творбите си личи авторовата позиция и неговите възгледи за света, войните, престъпленията и чудесата, което прави възможно и да оценим самия автор като човек, а не само като писател.
Хубавите новини са, че Георги Даракчиев подготвя още изненади, които ще излязат от печат в скоро време и ще разкрие повече от своята фантазия и светове, в които съжителства човечността, добротата и уважението към другия индивид.

3 thoughts on “„Противоотрова“ – Георги Даракчиев

  1. Георги Даракчиев says:

    Благодаря, че прочете книгата и даваш толкова висока оценка. Това ми дава кураж да продължа напред. Благодаря!

  2. val says:

    Определено трябва да продължиш! Читателите имат нужда от твоя поглед върху действителността и фантазията ти!

Leave a Reply