За думите в българския език

Чувствам се загрижен и отговорен за бъдещето на прекрасната планета Земя – най-хубавата, която съм виждал, но най-вече за това ние хората да не се разпокъсваме и настройваме един срещу друг на база расови предрасъдъци. В тази връзка осъзнах, че нашият роден език е изпълнен с расистки думи.

Да вземем например „червив“. „Чер“ е ясно какво означава и само това е достатъчно, за да потърсим подмяна на думата. „Вив“ – идва от живея. И така какво се получава – „червив“ означава „черния живее“. Бива ли така? А къде е думата „белвив“?
Друга дума, която ме възмути е „черква“/ „църква“. Как е възможно божия храм да е чер?
А какво ще кажете за „черво“? Нима ТОЧНО тази част от храносмилателната система, трябва да е толкова расистки наречена?
Ами „черга“? Да, в цветовете на чергата има черно, но бива ли цялата настилка да се нарича така?! Защо да не е „шарилга“? Демек от „шарено“.
Да не забравя и „червило“, въпреки че не се чернят, този женски (в последните години и мъжки) отново внушава нещо черно.
Една от най-фрапиращите думи е „червей“. Това е толкова внушаващо безотговорност и далече от вида на червея, че няма накъде повече. Все едно „черния се вее“. Ама не така драги пазители на българщината. Как така само черния ще си го вее? Ами и аз, белия искам да си го вея!
По-сложна е постройката на думата „чергило“. Не е тайна, че „гило“ идва от „гилотина“, т.е. Тук се има предвид „черна гилотина“.
Ами „Цър Пър“? Черно първане? Сериозно?
Така красивата дума „почерк“ е направо депресираща, когато разбереш, че зад нея се крие значението „по-чер“.

Определено не ми допада и фолклорното творчество, в което се набляга отново на расовото разделение. Защо има песен с текст:

„Я станете юнаци, с кривати калпаци! Как се чука ЧЕР пипер? С лявото ушенце, дясното ушенце. С лявото коляно, с дясното коляно…“

Тук направо и директно се описва как да се преЧУКА чер човек. Разбира се, народния гений все пак се е презастраховал, замествайки „човек“ с „пипер“, но смисълът е ясен на всички.
И още много примери се сещам – напр. веЧЕР, глетЧЕР, ЧЕРеша, ЧЕРпя и т.н., и т.н.
Няма даразглеждам етимологията на всяка една от тези думи. Мисля, че схванахте логиката ми, но ще се спра за последно на думата „череп“. Обърнете внимание на обеззвученото „Б“, което е преминало и се е наложило в „П“ и ще си обясните какво се крие като смисъл в думата „череп“ – > „череб“ – > „чер еб“ или такъв дето такова черни.
Открито и отговорно призовавам БАН, професори и академици, да стегнат своите чепици и/ или цървули (цър = чер) и да се погрижат за един по-добър и толерантен бъдещ свят, в който няма бяло и черно, а само шарени дъги, слънца и човеколюбна безусловност.

Целта на това писание е единствено и само забавление.