„Дванадесет странстващи разказа“ – Габриел Гарсия Маркес

Всяка среща с Маркес оставя непоторима следа, породена от наситения заряд емоции, с които колумбийският писател сякаш на игра внушава. Читателят сякаш страда и се радва в едно с героите, преживява и премисля ситуациите, в които са поставени.

Все пак, когато разгърнах книгата (образно казано, защото я прочетох в е-вариант), очаквах онзи тъжен, драматичен, психeделичен Маркес, познат ми от „Сто години самота“ и „Любов по време на холера“. Oчакванията ми започнаха да се опровергават още, докато четях „Предговора“ от самия Маркес. Ето и част от него:
„Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнайсет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, а един беше телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е писателският порок.“

И наистина разказите са доста различни от познатия Маркес, макар и да носят отпечатъка от неговия стил и светоглед. Някои от тях бих определил като реализъм или магически реализъм, други имат фантастични елементи, но запазената марка на тъгата и нещастието са неразривна част от всеки един от тях.

Определено беше наслада да се срещна отново с Маркес.