Ще започна с благодарности този път. Друго си е шефовете ти да ти изберат книга и да вземат автограф специално за теб. Благодаря.
Получих книгата около Коледа 2019, но всичко така се прецака от март, че чак сега ѝ дойде ред да я дочета.
Фантастична антиутопия или фантастика антиутопия 🙂 Няма значение. Книгата определено си заслужава и е бижу за библиотеката на всеки любител на този жанр. Въпреки обема си, не дотяга, а образите на героите са особени, но пълнокръвни, светът е близък до нашия (за съжаление), а бъдещето, което вещае, хич не е розово, но няма как с това настояще да се надяваме на добро бъдеще, нали.
Първата част от книгата е в 1 л.ед. ч., втората отново, но от гледната точка на друг герой (не казвам кой, за да не разкривам от сюжета). И така… главният герой е мистериозна личност, която е наета да се внядри в голяма корпорация. Светът, в който живеем е разврат, добавени реалности, религии като фаст фууд и изобщо едно място, където човешките отношения и морала не са на ниво. В тази корпорация срещаме редица ръководители на отдели, чиито образи са доста интересни, а пътят на главния герой и задачата му са почти невъзможни. В крайна сметка повествованието е на изключително добро ниво, историята е увлекателна, а в самото действие са заложени сякаш капани за любипитните читатели, които увличат още повече читателя в действието.
Поинтересеувах се малко за Николас Димитров – все пак българска фамилия, а Николас?! WTF. Oказа се, че е българин полиглот, а това е дебютния му роман, който е забранен в Турция и скандален в Русия. Факт е, че аз не долових грам скандалност, явно местните религиозни представители са много чувствителни, но пък това говори, че все пак те самите разбират, че религиите им (без значение на коя са представители), не могат да отговорят на вярата.
Реалността, която Николас ни предлага, е близка и почти осъществима. От нас зависи по кой път ще поемем.