„Морфин“ – Михаил Булгаков

Всяка среща с добър писател е истинско тържество на духа и на нетленното, което остава след нас. Още по-впечатляващото в случая е базираната на истинския житейски опит на Булгаков история, разделена в 7 разказа.
Критиците отчитат, че ранните произведения „Записки на младия лекар“ загатват за таланта на младия автор, който изуява с коронното произведение „Майстора и Маргарита“. Лично аз не мога да направя разделение – стилът, увлекателността на историите са сходни, но това, което в „Морфин“ усещам като лично преживяване, съответно прави разказа близък за съпреживяване, в „Майстора и Маргарита“ отсъства. В най-известното му произведение безспортно има преплетени лични елементи и преживявания, но те са обвити в мъглата на фантазията и богатството на сюжета.

Действието се развива през 1917 година, тежки и смутни времена на революция и несигурност. Главния герой д-р Поляков е назначен в глуха, отдалечена провинция, където да лекува местните жители. Току що завършилия лекар предстои да се докаже не само пред селяните, а и пред себе си. Прекрасно са описани вълненията на млад специалист, който на теория е запознат със заболяванията, наблюдавал е операции и израждания, но никога не се е сблъсквал с тях пряко. Тази несигурност, която всеки от нас изпитва, когато излезе от университета подкован със знания, но лишен от всякакъв практически опит, което е основен проблем и на образованието в наши дни. Перипетиите, през които премина с помощта на фелдшера и сестрите в глухата провинция, медицинските случаи, негостоприемната природа и условия постепенно изграждат професионалиста, който успява да се наложи и да изгради име. Даже след като назначението му приключва и Поляков е изпратен в клиника в Москва, се усеща авторовата носталгия по онази чиста и първична селска идилия, където той се е чувствал важен и значин, единствено спасение в немалко случаи.

Сборникът завършва с „Морфин“ – истински психологично изследване и описание на симптомите на морфиниста, на това колко е лесно в даден момент да се поддадеш на изкушението, за да се освободиш от болката, а после бавно, но сигурно да завършиш в блатото на пристрастяваща агония.

Няма да излъжа, ако кажа, че тези разкази ми харесаха дори повече от „Майстора и Маргарита“, точно заради описаните лични преживявания и перипетии, заради описаната среда в началото на XX век в руските села, заради образите на пациентите, които понякога отхвърлят диагнозата и лечението и най-вече заради прекрасно предадените терзания на един млад човек, който трябва да заеме своето професионално място в този свят, а от там и житейския смисъл на своето съществувание като основа за постигане на лично щастие.

Leave a Reply

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]