Смъртта

**Смъртта**

Когато в самота
и свраките са в гръб,
а враните крещят,
потънали във скръб.
Когато в тишина,
слънцето бледнее,
и пред амвона няма
ни свещ или паричка.
Когато във нощта,
и ангелите спят,
изгубили криле
във търсене на път.
Прегърнал самотата,
завил се с тиха скръб,
полегнал с тишината,
на демонския кръстопът,
я виждам да пристига
с усмивка от небе,
очите й намигат,
зоват, но накъде.
Докосва ме със нокти
и почва да дере,
пък лакът й е розов,
а сърцето ме боли.
Със драскане го стига,
а после го целува-
и впила остри зъби,
откъсва си парче
Завит съм със кръвта
и в локвата лежа,
не мога да я стигна,
но вечно моя ще е тя.