Статии
Книжен fast food
авг.
Статията е писана за „Отвъд кориците“ и е публикувана там за първи път.
Все повече и повече ежедневието на обикновения човек започва да се движи на пета скорост по магистрала на живота, където ограничения няма. Препосукането в кръг между дома, офиса, фитнеса, библиотеката, културното събитие, на което държим да присъстваме, се завърта шеметно около нас и засмуква като тайфун, неоставящ достатъчно ни време, за да усетим и помислим, за да съпреживеем. А точно последното е едно от най-важните неща, за да живеем пълноценно, да усетим обувките на другия, да размислим, да творим, да дишаме свободно. От времето на индустриалната революция все по-бързо и по-бързо се стараем да правим всичко – да се храним, да спим, да организираме от рано почивките си, да стигнем до офиса, до точка А., Б., Я.
Повечето хора не могат да са гъвкави с работното си време и трябва да се съобразят с осемчасов трудоден, да добавят по 40 минути до и от работа и час обедна почивка, за да имат достатъчно време те орязват времето си за сън, за гледане на филми, за четене, за театър, за разходки сред природата, за хранене…
Терминът fast food започва да навлиза от 1860 година, когато е отворен първия Фиш § Чипс ресторант в Британия. От там насетне бързото хранене се превръща една от най-печалившите индустрии за сметка на качеството и времето на хората.
За това нарекох и статията си „За книжния fast food”. В тази реалност, която описах и на фона на това, че сред младите (а и не толкова младите) четенето се превръща и в модна тенденция, се питам колко от тези читатели наистина са прочели книгата, с която позират във инстаграм, фейсбук, туитър и т.н. социални мрежи, колко от тях са вникнали в героите, в мотивите, които ги движат и колко от тях са си отговорили на въпросът, който всички мразим от ученическите си години „Какво е искал да каже авторът?“. Моята учителка навремето не задаваше този въпрос. Още първия час ни каза, че това е некоректен въпрос. „Авторът не е искал да каже нищо. Авторът го е казал! Въпросът е „Аз какво разбрах?“. Какво разбра момичето с прекрасния маникюр, държейки на безупречно епилираните си крака, новата книга на Ю Несбьо? Какво разбра момчето, снимало корицата на книгата на Ърнест Хемингуей, подпряна на чаша с кафе от Старбъкс? Самата композиция плюс времето за постване с шеговит текст на снимката в социалните мрежи отнема време, колкото да се прочете разказ на Робърт Шекли, но реално това е много по-малко време от нужното, за да се разбере какво Шекли наистина ни казва в остросюжетните си, често пародийни разкази. Фаст фудд тенденцията в четенето е особено набрала енерция в последните години, особено в различни фейсбук групи, а и след стартирането на платформата goodreads, където дори се залагат предизвикателства като „Колко книги ще прочета тази година?“ и потребителят се старае всяка година да подобри резултата си от предходната. Нима четенето вече не е занимание самотно, което обогатява, а е олимпйски спорт за поставяне на рекорди? Нима не е по-важно осмислянето и съпреживяването на историята, от това колко бройки книги, страници, знака ще прочетем?!
Минимализмът е тенденция, която също започва да набира скорост в последно време. Все повече хора усещат, че от бързото въртене на въртележката, спират да виждат реално света и решават да намалят скоростта. Минимилазмът в пазаруването, храненето, пиенето, е особено належащ и в четенето. Но тук имаме отново „индустриален проблем“ – пазарът е залят от книги. Издава се и се пише по-бързо, отколкото може да се прочете, освен, ако човек не се затвори в манастир и се занимава само с това. Отделно редица от книгите са рекламирани толкова активно (дори в някои случаи агресивно), че непредубедения читател се поддава на рекламата и най-просто казано, не попада на ‘своята книга’. Редица примери има за такива широко рекламирани, но безстойностни книги. Обикновено техни автори са известни в шоубизнеса лица, които в определен момент от живота си, в резултат на затихваща кариера решават, че и те като чукчата не са читатели, а писатели. Тъжното е, че такива творби достигат огроми цифри тиражи, благодарение на известността на лицето, а това е добре дошло за издателите, които както всеки бизнес в условията на капитализма, трябва да работят, за да печелят. Освен любовта към книгите (поне при повечето издателства), трябва да има и печалба. И така, издават се много книги, които публиката трудно обработва и още не прочела новите заглавия, се появява нова вълна заглавия, кое от кое по-крещящо и зовящо „Аз съм новото слово!“. Друг парадокс, резултат от фаст фууд четенето, е че в момента на, ако не написването, на издаването, книгата е вече стара. Първите седмици, до месец е максималния живот на една стредностатистическа книга. След това цунамито от нови заглавия я залива и удавя във фаст фууд литературата. А това е тъжно и жалко, защото всяка книга има свой живот и своя идея, която може да е точно за вас, може да акостира в съзнанието и сърцето ви, ако има достатъчно време да хвърли семената на заряда си, предаден от автора.
Още един парадокс, който заедно с моя позната наблюдавахме, в резултат на фаст фууд литературата и по-специално четенето е, че има читатели, които въпреки че са прочели една творба ни най-малко не са разбрали за какво всъщност се разказва в нея, но за сметка на това са самоуверени и пишат ревюта, задават въпроси, чиито отговори са между кориците на книгата. Не знам дали е ясно колко смешно и безумно е това за автора на такава книга.
Фаст фууд четенето и инфлуенсърството наложиха модата едва ли не всеки да парадира с прочетените книги, да се снима с тях, да се тагва, да парадира (дори на скоро ми попадна телевизионно интервю с млад фитнес инструктор, станал известен с участието си във ВИП Брадър, който за пред камерата беше наредил на масата си в хола купчини книги – нови и лъскави, но буквално девствени), но реално книгите нямат нужна от тази реклама и от това забързано движение между компютъра на автора, издателството, печатницата, книжарницата, пазарската кошница. Книгата има нужда от две ръце, които да разгърнат кориците ? и две очи, които да потопят сърцето и съзнанието в текста. Само така става истинската магия, наречена четене.
Да, трябва да се чете, но не заради това да си модерен, а заради самото четене, заради стойността на книгата и частицата сърце, вложено от автора в думите.
„Читателят живее хиляди животи, преди да умре. Този, който не чете, живее само един“ – думите са на Джордж Р.Р. Мартин, но и този, който чете набързо, между белите полета и по диагонал, не живее всички хиляди животи. Затова, като четящ и пишещ човек, искам да ви призова, четете бавно и с наслада. Оставете се на потока букви, срички, думи, изречение, параграфи, да ви залее и да ви потопи в своя си свят. Усетете героите, живейте и умирайте с тях, обичайте и мразете с тях, мислете и разсъждавайте над мотивите, движещи действието, търсете допълнителна инфорамция за автора и фактите, заложени в книгата, защото тези данни могат да ви провокират да разгледате под друг ъгъл написаното, а това неминуемо ще ви обогати.