Чаят на г-жа Бърнс

И тази сутрин г-жа Филипс стана рано. Свенливите първи слънчеви лъчи надникнаха през кокетното и прозорче, за да я заварят вече край машината за чай, наметната с пеньоар. Докато чакаше чаят да се запари, мажеше препечена филийка с масло, която щеше да изяде заедно с твърдо сварено яйце от вчера.

Г-жа Филипс бе вдовица от почти 3 години. Съпругът й капитан Филипс умря в далечна Индия под знамето на короната. Макар че умря от болест (и то интимна), получи признание за вярната си служба към кралицата и остави военна пенсия на 45-годишната си съпруга. Тя прие тежко новината за смъртта му през първите няколко месеца. След това животът бавно я понесе в мътните си води. Редуваха се спокойни сиви дни, стереотипни, които обаче й даваха сигурност и удовлетворение.

На вратата се почука. Госпожа Филипс дръпна перденцето и погледна. Видя пухкавата фигура на съседката си — госпожа Бърнс. Отвори вратата.

— Бързо, мила, влизай, че този есенен вятър цяла ме пронизва със студ.

Пухкавата гостенка се шмугна в стаята и потри ръце:

— Ох, нямах търпение да те видя, Констанс, толкова исках да ти разкажа за странния сън.

— Чакай, мила Бети, нека ти сваря чай, пък тогава ще говорим.

Бети седна на фотьойла и кръстоса крака.

— Сънувах, че моят Джим ме е завел на танци. Ама бяхме на по двадесет години. Млади, жизнени и пълни с енергия. Отидохме в балната зала на гимназията Уотсуорт и танцувахме… танцувахме до зори — пълното личице на г-жа Бърнс се бе зачервило от възбуда. — Толкова се развълнувах, че съм будна от четири часа и едва дочаках да те видя, че се размърдваш зад пердетата — малко мрачен поглед се лепна за гърба на Констанс.

— А, Констанс, почакай с чая. Изхвърлѝ го. Виж какво нося! Ох, колко съм глупава. За малко да забравя! — Бети извади една кутия, черна на цвят, с червени непознати букви, изписани на нея. — Виж синът ми какво ми прати от Таити. Таитянски чай!

Нека го опитаме!

Гостенката очакваше с възторг Констанс да се зарадва на разнообразието в менюто, а и да я попита нещо за сина й.

— О, Бети, ама току-що направих чая — клюмна лицето на Констанс.

— Моля те, скъпа ми съседке. Направи ми услуга и сложи от този чай — Бети стана, взе чашките с току-що налят чай и ги изсипа в мивката. — Хайде, седни ти, аз ще направя чая.

Домакинята вдигна рамене и седна на затопленото местенце на фотьойла. Бети зажужа в кухничката, като надълго и нашироко разказваше за флотските премеждия на сина си, за това как едва не се разбили край бреговете на Таити, колко добър син бил и прочие неща, които съседката й знаеше до болка. Констанс просто седеше и мислеше свои си работи, като учтиво кимаше от време на време и промърморваше по някое: „О, да, разбира се, мила“ или „За Бога, права си Бетс“.

Г-жа Бърнс поднесе чашките с чай и двете дами отпиха по глътка. По-странен чай г-жа Филипс не бе пила. Първо сякаш изгаряше небцето, след това оставяше дъх на горчиви бадеми, а на края усещането бе сякаш е отпила шоколадов ликьор. Странен вкус, който в интерес на истината нито й допадна, нито й опротивя. Забъбриха за плетката на Бети, а после и за предстоящото коледно намаление в бакалията на ул. „Престон“. След час тя остана сама и се зае с пране, гладене и чистене. Дори не й остана време за обяд. Чак към 16:00 ч., капнала от умора, седна да почине и погледът й падна на черната кутия с червени знаци. Стана и я повъртя в ръце. Нищо не можеше да разчете. Дали да не я върне на Бети? Или какво пък, нека изпие още един чай, може да й хареса този път. Кипна водата и сложи чая. После го сипа в малка кокетна чаша и разбърка с лъжичка захар. Още преди да е отпила, усети особен мускусен аромат на шоколад и какао. Изпи го настървено, защото този път сякаш имаше друг вкус — по-сладък и по̀ „алкохолен“, ако можеше така да се изрази. Вечерта си легна след още една чаша чай.

За първи път, откакто бе вдовица, я споходиха сънища. Сънува мускулести мъжки тела, който се гънат и танцуват в ритъма на огнен барабан. Сякаш някъде в джунглата. Беше тъмно, виждаха се високи растения. А барабанът биеше:

„Буб-буб-та-там-та-там! Буб-буб-та-там-та-там!“.

Телата танцуваха и проблясваха голи прасци, ръце с изразени бицепси, гърди и широки мускулести бедра! Смуглата гола мъжка кожа проблясваше на светлините, хвърляни от огъня. Танцуваха!

„Буб-буб-та-там-та-там! Буб-буб-та-там-та-там!“.

На сутринта Констанс се събуди потна, а чаршафът се бе омотал около глезените й. Тя отиде в банята да се изкъпе, защото се чувстваше гореща и пареща, а слабините й горяха.

След като излезе от банята, се почувства по-добре. Отиде да препече филийки и зачака да потропа Бети. Тази сутрин никой не почука на вратата й. Вечерта г-жа Филипс отново пи от таитянския чай и отново сънува барабана, огъня, голите тела, който танцуваха. Този път ръце се протягаха към нея, докосваха я, галеха косите й. Събуди се посред нощ, цялата горяща от възбуда. Слабините й горяха нетърпимо. За първи път съжали наистина, че мъжът й не е до нея. Стана, запали лампата и взе каталога с екскурзии на Томас Кук. Разлисти трескаво на буква Т. Таити! Имаше екскурзии. Дали да не отдели пари и да отиде на този страстен остров…?

Сутринта сложи таитянския чай, препече филийки, свари яйца, сложи масълцето на масата и зачака г-жа Бърнс. След като мина обичайното време на посещението й, Констанс реши да отиде до съседката си. Досега не се бе случвало да не я посещава два поредни дни. Може би беше болна, милата Бети.

Наметна връхна дреха и притича до съседната къща. Потропа на вратата. Отвори и Джим.

— Здравей, Джим, как си? Тук ли е Бети?

Чак след тази реплика забеляза, че обикновено спретнатият и стегнат Джим има по-различен вид. Беше с набола брада, смачкана пижама, с мръсен халат над нея. Имаше торбички под очите.

— Констанс! Влез, моля те — очите му се напълниха със сълзи. Тя плахо влезе след него. Той се тръшна на дивана, неприлично разкрачен, така че гостенката му отклони поглед.

— Бети я няма, Констанс! Няма я. Заминала е! — и се разрида.

Г-жа Филипс го чу, но погледът й беше паднал върху отворения на буква Т каталог на Томас Кук.