Равносметка 2019

По традиция и тази година споделям какво и как се е случило на литературния фронт при мен. Този път между празниците – Коледа и Нова година. С една дума мога да определя годината като една кардинална РАВНОСМЕТКА. Пренаредих целите си и се постарах да се фокусирам. Започнах нови неща, останаха още начинания за довършване, но разчистих обкръжението си. Напуснах един клуб, останах в редакционния колектив на „Отвъд кориците“, както и член на Съюза на Българските независими писатели. Срещнах нови идеи и вдъхновения, загубих стари. Точно както се случва в живота – една врата се отваря, друга се затваря, докато чашата е наполовина празна 😉
Определено в изминалата година фокусът ми не беше в конкурсите – от една страна неетично ми се виждаше да участвам в такива, в които съм печелил, от друга страна другите конкурси не ми импонираха, от трета – трябваше ми повече време да поема глътка въздух и да оставя машината на собствен ход. Защото се оказа, че окови не се трошат лесно особено, когато си заобиколен от безпринципност. Но затова воинът е воин, за да порастне заедно със зарастването на белезите си. Факт е, че не се чувствам удовлетворен, защото можех още много да направя и да работя, но тази грешка мисля да поправя по празниците и през новата година.
Наградите, които получих тази година са първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ „Албена“ (2019 г.) за разказа „Ева.891“, Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ „Мостове“ (2019 г.) за разказа „Гардеробът“ и награда 3-то място в поетичния конкурс „Песен до поета“ на литературен клуб и издателство „Многоточие“ (2019) за стихотворението „Танцът на перата“, писано в съавторство с Ив-Ана Драгомирова.
Публикациите ми също са в ограничен брой:  В електронен вестник „Литературен свят“ бяха публикувани „Пеперудите и Лайла“ и „Ева.891“ – разкази печелили първо място в литературния конкурс „Албена“ (споменат по-горе), юни 2019 г. Стихотворението ми „Обич“ („Querer“) беше публикувано през юли в българо-испанското издание „Пъстър свят“ („Mundo de colores“), a „По дяволите! Накъде отива този свят“ в „Сайтът на Русе.

Хубавата новина е, че през 2019 излезе и петия ми самостоятелен сборник с разкази „26 истории“, събрал може би най-доброто, което съм издавал и публикувал до момента. Тиражът му беше бутиков и до книгата се добраха първите заявили го на предварителна поръчка.

Благодаря на всички, които бяха до мен и ме подкрепяха. По традиция благодаря и на тези, които го играеха прът в колелата – без вас нямаше да израстна толкова.

С пожелания за спокойни и топли празници и за успешна година,
Вал Попов Вотан