Участие в международен конкурс

Привет из Болгарии!
Я рад принять участие в этом конкурсе, где собраны так много хороших авторов.
Вот короткого обзора моего рассказа «Комната воспоминаний“ („Стаята за спомени“)!

„Детективът Клинт Карсън се пенсионира. Обхванат от носталгия по миналото, той стои на бюрото си и събира вещите си. Оглежда за последен път обстановката, центъра на Олд Таун през прозореца на полицейското управление, баналните предмети, които винаги са били там, но чак сега забелязва. Пали цигара, въпреки забраната от лекаря и се замисля за отминалите години в детективска служба. Потокът на спомените го води към двете загуби, които е преживял – двама изгубени партньора. Единият, Джим, се е самоубил след като е провалил семейния си живот, предпочитайки кариерата, а другият е Саманта – новобранка в полицията, за чиято смърт Клинт се обвинява. Убийството на партньорката му е част и от единствения неразрешен случай в кариерата му. Бавно мислите му се връщат в онези отминали дни…, когато Саманта МакКой му е представена от шефа му, първите реплики помежду им и случая в МОЛ Синема сити. На местопрестъплението има много кръв, отпечатъци, но никакъв труп. А трупът би трябвало да е на дядо Коледа. Случаят е първият им като партньори и те са решени да го разкрият, разпитват свидетели, събират улики, но всичко води до задънена улица. По това време двамата признават чувствата си един към друг, но държат в тайна връзката си, за да не ги разделят като професионални партньори. Обявяват дядо Коледа за безследно изчезнал. След няколко дни романтичната им вечеря е прекъсната от ново съобщение за убийство. Отиват в поликлиниката, където всичко отново е в кръв, но труп няма. Тогава разбират, че си имат работа със сериен убиец – колекционер – за което говори липсата на тела.
Вторият случай също стига до задъдена улица – Саманта се депресира, запуска се, а отношенията ѝ с Клинт вече не са такива, както в началото. Прибира се вкъщи, не излиза с него, отслабва, появяват се тъмни кръгове под очите ѝ. Клинт се притеснява за връзката им. Един ден ѝ предлага да отидат на автокино в опит да спаси отношенията им. Саманта го изненадва с предизвикателно официално облекло и отиват. Малко преди прожекцията, обаче настроението ѝ се променя и тя настоява да се прибере сама, за да подиша чист въздух. В деня след злополучното автокино холът на партньорката му е в кръв, а нея я няма. Станала е жертва на убиеца – колекционер – цялото помещение е в кръв, но трупът липсва.
Тридесет и две години по-късно Клинт мислено стои на същото място, където за последен път е видял силуета ѝ да се отдалечава. Тогава в главата му почва да мига подхвърлена дума от Саманта – „колекционер” – събирач на трофеи. Клинт се връща към папките от делото и по-специално към едно име, което му изплува – Клавдия Кроу. На разпита тя явно бърза и се оправдава с чакащото я в количка дете. Клинт чува думите ѝ, че ще приберат един охлюв в стаята за спомени. Детективът отива на адреса, където е посрещнат и заведен в мазето, където са подредени спомените на детето – по месеци и години. В началото всичко е наред и нормално – първите обувчици, първата рисунка, бележник, но с напредване в разглеждане на запазените спомени се разкрива една неочаквана и кошмарна част от колекцията.“

Валентин Попов-Вотан
www.val-popov.com