Втори тираж на „Писъци“

Сборникът „ПИСЪЦИ“ е вече с втори тираж, който излезе на 06.06.16 г. 
Прилагам няколко цитата от ревюта за моя разказ и очаквам вашите поръчки на имейл val_popov@abv.bg:

„Господарят на болката“ пък е разказ, в който авторът Валентин Попов-Вотан задочно запознава Клайв Баркър и Греъм Мастертън. Ужасно престъпление, описано по шокиращ начин, отключва гнева на индианците. Следва заслужено възмездие и точно заради него се накефих искрено на историята.
Александър Драганов

Една от най-психопатските творби в сборника – безмилостна и хапеща като майсторски описаното начало. Много ми допадна идеята с индианците и митологията им.“
Милен Колев

„Валентин Попов – Вотан е друго откритие сред имената от антологията, което възнамерявам да следя занапред. Изпипана до съвършенство, като че съновидяна от Стивън Кинг, историята за „Господаря на болката” е сред най-изчистените откъм внушения, реализация и сюжет текстове в сборника. Правдоподобна, изобилстваща от (оправдано?) насилие в най-чист вид, прозата тук стряска с подборката на ползваните думи, но и с подборката на действията, които предприемат героите на Вотан по пътя към личните си изкупление и отмъщение. Най-балансираната творба в „Писъци”, заедно с разказа на Явор Цанев, „Господаря на болката” с лекота надскача рамките на родния хорър и мери сили с американските гиганти.“
Симеон Трифонов

„Много добра и спокойно разказана история, за насилие и кръв, за индианци, шофьори на камиони и свръхестествени явления и умения. Това е Вал, чели сте Нощта срещу ноември и Пепел от мрак, знаете за какво иде реч.“
Бранимир Събев

„В този прекрасен разказ има от всичко по малко – и сплетърпънк, и мистика, абе Вал се е потрудил, личи си!“
Димитър Цолов-Доктора

„Готови ли са тези, които насилват да получат същото в замяна? Максимата, че всичко се връща съвсем не е истинна и този разказ доказва това. Защото има неща, които се връщат в пъти повече. Въпросът – защо правим всичко за себе си, без да се замислим как се чувства другите същества около нас, все още търси своят отговор.“
Делиян Маринов

„От това, което съм чел от Вотан, забелязвам, че темата за отмъщението често присъства в разказите му, както и тук. Джейкъб Ролинс пътува по заснежените пътища на Гризли трейл и спира в „Дивия елен“ – място с евтина пиячка и освободено от задръжки. Ала той обича да прави и нещо друго. В същото време историята ни пренася в Мъгливите хълмове, където братята индианци Бъбриви свраки установяват липсата на сестра си. Развръзката, която следва, когато тези две сюжетни линии се пресекат, може да задоволи и най-претенциозния почитател на хоръра. Цялата история е написана изключително вещо и с голяма прецизност към детайлите.“
Александър Цонков – LOSTOV

„Вал също е сред доказаните имена в България, а разказите му се помнят дълго. Тук се потапяме в зимната атмосфера на малкия американски град Форт Асинобой. Тексасецът Джейкъб често идва тук и се отбива в кръчмата „Дивия елен“ където пие коняк и се отдава на други удоволствия. В същото време, в Мъгливите планини над града, в резерватът на асенобоите е изчезнала млада индианка.“
Донко Найденов

„Много оригинална история базирана на севрноамериканската митология. Темата за отмъщението е винаги актуална и тук се разгръща в пълния си мащаб, наблягайки повече на причината за отмъщението отколкото на самият момент на възмездие. В този разказ имаме отново прекалено образно описан сексуален брутализъм (поне за моят вкус), за който не обичам да чета, но безспорно има своето местенце в тъмните кътчета на жанра на ужасите. Най-интересното в разказа идва към края, в който се появява индиански демон, но финалът ми се стори леко претупан. „Господарят на болката“ обаче забелязах, че носи духа едновременно на няколко от класиците на жанра. В него ще откриете по-малко от Стивън Кинг, от Клайв Баркър, Греъм Мастерсън, та дори и Дийн Кунц.“
Дамян Райнов