Чудното пътуване на „Пепел от мрак“ из мрачен Дъблин

Здравей Вальо, току що открехна вратата. Преди да продължиш, последвай линка 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=uZhf98IydQ0

In the dark side of Dublin

Събудих се от моя прозак сън. В главата  ми беше мрак, напред виждах само пепел. По радиото звучеше Jimi Hendrix – Are you experienced. Някъде, нещо, някой сякаш разполагаше с дните ми.

На улицата се сблъсках с поредните ликуващи със своето Спагетено Чудовище. Самотата понякога е по – безболезнена самичък.

Конете бяха готови.

 

Мечтата сякаш беше винаги на върха на острието и все се изплъзваше със стържещ метален звук.

Копитата на африканската чума отекваха във всяко градче на острова. Трябваше да продължа пеша.

Острието не спираше да проблясва, но тежестта вече беше друга.

По пътя се биех под различни знамена.

И срещах неочаквани приятели, макар  че Толкин ги беше компрометирал вече.

Студеният вятър разпиля застоялите мисли, но пътят свършваше. Хм, да, все пак беше остров.

Не ми се започваше от начало.

Видях църква. Преди ми разказваше, че храмът винаги е бил нещо друго.

„Където жаждата ни отведе,

Там е най – опасно –

Ловецът дебне скрит зад водоема“

Слънчевите лъчи пробягаха по стената. Познах го.

Чак тогава вече знаците ме затрупаха.

Намерих го.

До Дъблин пътува, снима и написа Светослав Симеонов