В „Нощта срещу ноември“ ужасът е реален, а светът – красив

В  bgsever.info излезе ревю на „Нощта срещу ноември“ от Стефан Кръстев – Цефулес: http://bgsever.info/prepress/?p=36755

„Нощта срещу 1 ноември – празникът на вси светии, Хелоуин. Един празник, колкото нетрадиционен за културата ни, толкова близък до характера ни. Карнавал, в който въображението е разпуснато, а натрупаните в душите ни страхове са превърнати в образи за забавление и закачки. Децата са демони и призраци, а възрастните са деца. Хелоуин е вдъхновил безброй автори, сред тях и колоси като Стивън Кинг и Рей Бредбъри, в последните години придобил популярност и в България – предмет на разлютени дискусии, отричан и защитаван, така или иначе – празник на нещо, което и без друго е в нас. Детинското и наивното, но и по-старото от света – усещането ни за свръхестествено, за непознат смисъл в познатото ни съществуване, за неизвестни сили, влияещи върху рутината и бита. По Вси светии се развива и действието в едноименния разказ в сборника на Велентин Попов. И не случайно, защото този игрив и страховит дух е свързващото звено в 12-те разказа, съставящи книгата. В главните герои на всяка от историите го има детинско съзерцателното – онова, което е тъй присъщо в творчеството на Рей Бредбъри. Както неговите, така и героите на Валентин Попов са герои с богат вътрешен свят, със силно въображение, натоварени с ирационални усещания, живеещи между въображаемата и обективната реалност. Врати между едната и другата. В същото време реален, в този иначе толкова красив в усещанията свят, е и ужасът. Рядка и трудна постижима е смесицата между агресия и нежност, между най-суров битов реализъм и фантазия без брегове. От една страна са обществено-социални проблеми: хищничеството у човека, градската инвазия в природата, насилието върху жени и деца, просията и полицейското насилие, катастрофите; от друга са метафизичните и етичните въпроси: какво се случва с душите ни в този свят, какво още не знаем и какви са още тежките поражения, които ни нанасят всички тези ужаси. На пръв поглед това не е книга, която весели, но каквото и да се случва, усеща се надеждата, вярата във възмездието, в справедливостта. И както вече споменах, всичко, дори най-ужасното в „Нощта срещу ноември“, прилича на празнична игра, на ритуал и тайнство, а чувството след затварянето й не е тежко – то е приятното усещане на изтощение след богато на емоции развлечение.“