Интервю за bgsever.info

Валентин Попов е роден на 8.11.1979 г. в Плевен. Средно образование завършва в родния си град, а висше в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност „Специална педагогика“. След това и до днес живее и работи в София. 

Разговаряме с Вал след излизането в електронен вариант на сборника разкази „Нощта срещу ноември“ преди дни.

– Обикновено разказваш страховити истории, но силно доловим е и поетичния дух; в ужаса си се чувстваме сами, а в самотата откриваме красота, спасява ли те красотата от ужасите на живота, по-скоро – дириш ли в нея спасение?

– Красотата, която най-често виждам, усещам и съзерцавам, е скрита в малките неща – в детска усмивка, в ледена висулка, в нежно падащия пухкав сняг, в подадената ръка от или на непознат човек, в думите „благодаря”, в усмивката. Тази „малка” красота е смисълът на живота и тя спасява, запазвайки човешкото в човека. А ужасът е навсякъде – от световната политикономическа сцена до болестите в семейството и до сънищата, където виреят всякакви същества, дебнат различни опасности, а човек просто бяга, тича неуморно, опитвайки се да избегне заплахата, която винаги е надвиснала, но никога не сключва лапите около гърлото ти.

– Случвало ли се е да използваш свой кошмар за сюжет?

– Разбира се. Например в „Дневникът на един луд” – разказ включен в сборника „Вдъхновени от краля”, оценен от жури, включващо покойния вече Адриан Лазаровски, светла му памет! Кошмарите или сънищата са проявления на свободната воля на страховете, които живеят във всеки един от нас. Обикновено са толкова живи, че са като nD-кино, а във филма главен герой си ти!

Цялото интервю можете да прочетете на: http://bgsever.info/prepress/?p=36727