Една нощ преди ноември – Валентин Попов и сборникът „Нощта срещу ноември“ от Екатерина Емилова Стоянова
Не бях чела първият сборник на Валентин Попов, но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература…естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свършил и идва ред на следващия.
„Художникът и есента“ – не мога да кажа нищо повече, освен, че това е един от любимите ми разкази на Валентин. Цялото описание, изрисуваните с думи картини и есента, която не е съвсем…Есен.
„Стъклено момиче“ – много красив разказ. Класическо и много приятно четиво в няколко страници.
„Свобода за живот“ е фантастика! Е, как без фантастика, нали?! Не мога да кажа в никой случай, че не харесвам каквато и да е фантастика, а тази, която излиза от под пръстите на Валентин е наистина страхотна, толкова брилянтно написан разказ в този жанр, че мога да си го чета многократно.
„Нощта срещу 1 ноември“ – това е разказът! Хорър за Хелоуин, огън и смърт, един предсказан сън с мъничко момиченце и духове, които тя обича.
Единайсти разказ – „Чаят на г-жа Бърнс“ е много особен разказ. Честно, очаквах този чай да ги превръща в…не знам, чудовища, може би? Но развоят е много закачлив и приятен, доста неочакван при това.
Последният разказ е „Кучешка дупка“ и на първо време ще кажа, че се нуждаем от повечко такива кучешки дупки, има кой да ги посещава…Иначе отново много силен разказ. Една злополука, трагедия и едно отмъщение за да е в покой душата на призрака.
Ревюто: http://ekaterinaes.blogspot.bg/2015/10/blog-post_19.html