Пътуване до Германия с „Нощта срещу ноември“

Няколко думи за „Нощта срещу ноември“ от Кристина Гарнизова.

Благодаря за споделените впечатления, мисли и снимки, както и за чудното пътуване.

„Бледа кожа увиваща в коприненият си воал стройна фигура, фиданка на млада бреза нашепваща ухание за нежна пролет.Един ароматен филиз, едно подарено дихание и си удавен в океан от тишина и безметежност.Един споделен поглед, чифт сапфирени слънца натежали от безмълвен копнеж креещи бляскаво, с безмерно познание в дебрите на чужди небеса, надвиснали, ефирни като покров над неизследван свят, див и недостъпен. Там с надиплени вълни безкрая среща вечността и приютява в своите дебри сакралната истина. Там затворени очите виждат, а неми устните крещят. И само там приклещен в мраморни обятия прозираш с безпощадна яснота своята истинска природа. Мръсното петно на твоето великолепие мазната лепкавост, на твоите благородни чувства, зловонната смрад, на непокорната ти тленност. Тогава и само за малко си цял там на тучната поляна под вековното достолепие на дъбравата за миг си смирен и благодарен на нея, планинската господарка, повелителката на живата вода, майската усмивка на прелестна богиня разтапяща и утоляваща, носеща прохладата на смерч след палещият зной на суетният живот.“