Обичаше ли да четеш като малък?
Разбира се, детските книги бяха винаги до мен, най-вече с приказките. На село дори повече четях, отколкото тичах по поляните. Имаше едно издание „Приказки от цял свят” на Богомил Райнов – любима ми беше, както и на Николай Райнов „Български приказки” – отново страхотно издание, с дебели корици, голям формат, цветно и магьосническо. После дойде ред на приключенските романи – Жул Верн, Карл Майн, Зейн Грей, Емилио Салгари и т.н.
Кой беше любимият ти литературен герой?
Единият беше известният Емил от Льонеберя, другият – Ботушко от „Звездата на Ботушко”, а третият Роня – дъщерята на разбойника. Сещам се и за „Лъвицата Елза”, както и за „Черния красавец” – една приказна и тъжна история.
Наказвали ли са те заради книга?
Не. Пазел съм си книгите повече, отколкото пазех себе си.
Баща ти четеше ли ти?
Да. Той ми даде и основните насоки в литературата. И до днес винаги има около себе си по няколко книги. Когато излизахме, ми разказваше за някоя книга, която после като се прибера да пожелая да прочета.
Цялото интервю можете да прочетете тук: http://detskiknigi.com/valentin-popov-detskite-knigi-byaha-vinagi-do-men/