Валентин Попов: “Детските книги бяха винаги до мен”

Обичаше ли да четеш като малък?

Разбира се, детските книги бяха винаги до мен, най-вече с приказките. На село дори повече четях, отколкото тичах по поляните. Имаше едно издание „Приказки от цял свят” на Богомил Райнов – любима ми беше, както и на Николай Райнов „Български приказки” –  отново страхотно издание, с дебели корици, голям формат, цветно и магьосническо. После дойде ред на приключенските романи – Жул Верн, Карл Майн, Зейн Грей, Емилио Салгари и т.н. …

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Единият беше известният Емил от Льонеберя, другият –  Ботушко от „Звездата на Ботушко”, а третият Роня – дъщерята на разбойника. Сещам се и за „Лъвицата Елза”, както и за „Черния красавец” – една приказна и тъжна история.

Наказвали ли са те заради книга?

Не. Пазел съм си книгите повече, отколкото пазех себе си.

Баща ти четеше ли ти?

Да. Той ми даде и основните насоки в литературата. И до днес винаги има около себе си по няколко книги. Когато излизахме, ми разказваше за някоя книга, която после като се прибера да пожелая да прочета.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Да. Въпреки че дъщеря ми е много малка, четем бебешки книжки всяка вечер. Тя обича сама да си ги „чете”, но и взема книжка, идва и сяда в мен, за да я прочетем заедно.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Малко по-малко от годинка.

 

Цялото интервю прочете тук http://detskiknigi.com/valentin-popov-detskite-knigi-byaha-vinagi-do-men/ !