Ревюта
„Тъмната половина“ – Стивън Кинг
юни
„Те се смяха на погребението. Писателят Тад Бомънт и съпругата му. На снимката той с лопата, тя с кирка, усмихнати до уши, а между тях надгробния камък, на който пишеше: Джордж Старк 1975-1988 Един не особено приятен тип Шега. Сензация на медиите. Тад Бомънт, писател, беше създал Джордж Старк, псевдоним, под който пишеше кървавите трилъри, които му докарваха доста пари. Но всичко си има граница. Прикритието скоро щеше да излезе наяве, затова той реши да убие второто си аз. Но Джордж Старк не желаеше да си отиде – а Старк беше много жесток човек…“
Преглеждам ревютата или просто мненията си от BLOGGER и ги прехвърлям в новия сайт, когато попаднах отново на Кинг. През 2014 съм решил отново да отворя „Тъмната половина“ на Великият Стивън Кинг и съм написал следното:
„Въпреки, че това ми беше трети прочит на книгата, я „изгълтах“. Историята на Тад, милото му семейство с двете близначета Уилям и Уенди, застанали на пътя на „черното торнадо“ Старк. Единствена помощ идва от шериф Алън Пангборн и от колегата на Тад, който му обяснява какво е психопомп. Кой преследва един писател, който се отказва да пише под псевдонима си, донесъл му богатството и известността? Дали една статия в сп. „Пийпъл“ и снимка с фалшив надгробен паметник може да отключи събития, който никой не очаква?
Ако ви предстои отпуск, вземете книгата в багажа си и не забравяйте, че…. : „Врабчетата отново летят“
Помня това с врабчета, но помня и онова чувство на отчаяние и безизходица, което сякаш се пренасяше от Тад към читателя, онова объркване и неразбиране на свръхестественото, което издига черни стени, готови да се сгромолясат върху нас.
Но си спомням и друго. Тогава си мислех, че всеки от нас си има Тъмна половина, която е някъде в тунелите на подсъзнанието, която е долна, гадна и злостна, която иска да се държи наистина ужасяващо с нас и с околните, а днес вече съм сигурен в това. Това ТО (Фройдовото) отново се прокарва като идея, като мит, в творчеството на Кинг, но се разглежда далеч по-свободно и интерпретируемо, което пък го очертава далеч по-видимо и разбираемо.
Определено борбата на Тад и семейството му със Старк е книга, която ще прочета още няколко пъти. Просто, за да подишам онази атмосфера на безнадежност.