Попаднах случайно на „Порочна връзка” на Стефан Кръстев – Цефулес. Знаех, че авторът се подвизава в Плевен – моят роден град, а и един приятел ми беше говорил доста за него. Специално ми похвали метафорите. Така че се зарадвах, когато видях, че се продава книгата му „Порочна връзка”. Поръчах я веднага и след два дни вече бе в ръцете ми. Останах очарован от разнообразието на повествованието, на ситуациите, в които е поставен лирическия герой, на препятствията, с които трябва да се справи. Повечето от тези препятствия са заложени в нас и трябва да победим самите себе си, за да успеем. Разказите носят и един горчив вкус. Сякаш прозира прикрита болка. На места даже отчаяние. А други места бегла усмивка заиграва по устните на читателя. Цефулес умело води читателя, внушава усещанията си и мислите си. Огромен плюс на всички разкази е, че остава усещането за преживяно, че Кръстев е бил уволнен, че той е търсил същината под битието си, че той е изневерявал… Всичко е описано изключително истинско, ярко и натоварено със заряд.
Определено препоръчвам книгата му „Порочна връзка” на всички, които са склонни да се взрат в себе си и да се срещнат с мислите, които плуват под повърхността на личността.