„Мистър Мерцедес“ – Стивън Кинг

Проливен дъжд, гъста мъгла. И безкрайна опашка от отчаяни хора пред временна трудова борса, надяващи се да получат работа. Внезапно, сякаш сътворен от мъглата, се появява сив мерцедес и безмилостно прегазва всички по пътя си… Що за чудовище е онзи, извършил масовото убийство и изчезнал безследно, оставяйки на предната седалка на мерцедеса клоунска маска? Детектив Бил Ходжис, който е разследвал случая (и непрекъснато е попадал в задънена улица), вече е в оставка. Без напрежението от полицейската работа животът му е скучен, дори безсмислен. Писмо от убиеца, изпратено по пощата, му дава втори шанс — да се добере до изверга, който твърди, че повече няма да убива.

Оценките за романа на Стивън Кинг „Мистър Мерцедес“ са разнородни, но още с първите страници, авторът връхлита и строи света на своите герои, толкова умело и дълбоко, както само той може.
Рецесия. Криза. Безработица. От ранните часове пред общинския център се вие опашка от хора, чиято надежда е да получат работа. Млада жена с детето си попада на мъж, който ѝ дава спалния си чувал, за да накърми детето и да си починат. Дотук с човешката топлина и доброта. Два фара изникват в тъмнината и се врязват в опашката от хора….
Убиецът е ясен от самото начало на книгата, както и детективът Ходжис, който ще се опита да го спре. Обратите и пълнокръвните описания на героите са силната страна на Кинг и този път няма да има разочаровани. Извратен сладоледаджия? Защо не. Още по-налудно от клоун, който дебне в канала, нали.
Заповядайте в света на Кинг!

„Макар че действително съществува такъв метод („кражба на сигнал“ при СБД), той е неприложим спрямо колите, описани в тази книга, включително спрямо „Мерцедес Бенц“ клас SL 500 и следващи модели от епохата на системите за безключов достъп. Автомобилите от това поколение, както и всички мерцедеси-бенц, са изключително надеждни и имат висока степен на защита срещу кражби. Благодарности заслужават Ръс Дор и Дейв Хигинс, които ми помогнаха с проучванията. Благодарности и на жена ми Табита, която разбира от мобилни телефони повече от мен, и на сина ми — романиста Джо Хил, който ми помогна да разреша проблемите, поставени от Таби. Ако съм се справил, благодарете на екипа ми. Ако съм се издънил, пишете го на моя сметка. Както винаги Нан Греъм от „Скрибнър“ блестящо редактира книгата, а синът ми Оуен прочете беловата и помогна с ценни предложения. Агентът ми Чък Верил е фен на „Янките“, ама въпреки това го обичам.“
Бележка от автора

Leave a Reply