„Някъде …там…някъде“ – Георги Връбчев

Книгата „Някъде…там…някъде“ на Георги Връбчев съдържа две новели. Първата е едноименната и е от тези четива, които се четат на един дъх. От една страна историята е увлекателна и изпълнена с перипетии, а от втора е майсторския стил на писане на автора, които води повествованието умело и с подходяща градация. Георги поддържа три действени линии, за които читателя се досеща, че имат общо по между си, въпреки че са относително самостоятелни. Образът на чичо Хенри е изключително богат, изпълнен с чудатости и една страшна тайна в миналото, която вижда бял свят след намесата на отрицателните герои – секачи – също описани с безкрайна талантливост и дълбочина на образите. По време на цялото повествование се прокрадва сянката на тази зловеща тайна в миналото, чийто пазител се явява „могъщия бор”. Тайнствеността на историята се задълбочава след въвеждането на Чарли – внука на Хенри, пътуването му към корените и тайнствена спътница във вагона. Без значение какъв жанр обичате да четете, тази книга ще ви остави един прекрасен привкус на добре разказа история.

Втората новела, включена тук, е „Странни магистрали” – роман, посветен на басиста на Manowar Джоуи Димайо. Богато действие, дете на път, което се бори за оцеляването на сестра си. Извратена, странна игра и това, което на мен лично ми направи най-голямо впечатление – описанието на болката: „Но течението се засилваше. Водата яростно шибаше подбедриците й, заплиташе полите на роклята й в мокри, кафеникави снопове. Трябваше да се измъкне. Скарлет подскочи напред, където се молеше да има бряг. Политна и отново рухна с плясък в ледената вода. Опита се да стане, но не успя. Течението я повлече. Забравило всичко друго момиченцето започна да се бори с буйната вода. Вкопчваше се в ръбовете на ужасно гладките павета по дъното. Изплъзваха се под ръчичките й. Струваше и се, че чува как ноктите й дращят в тях. Всичко друго отлетя нанякъде. Остана единствено измамно плитката, мътна река.”

Дали някоя от тези новели има щастлив край – прочетете ги, защото аз за себе си не успях да получа еднозначен отговор.